Появи се Вергенгет и с подпухнали очи залитна в посока на Кикаха.
— Какво казва Опуел?
Кикаха отговори, че гласът на постовия се губи в гълчавата. Вергенгет се развика всички да млъкнат и след около минута успя да овладее положението. Едва сега Опуел можа да предаде думите на постовия върху дървото.
— Двама мъже и една жена са изтичали по брега. Малко след тях са минали на бегом и воини от племето Тан. По всичко личи, че те преследвали мъжете и жената.
— Беше ли жената с дълга коса, черна като крилото на гарван? — извика Кикаха.
— Да!
— И бил ли е единият от мъжете със жълта, а другият с червена коса?
— Онил казва, че единият мъж наистина е бил с жълта коса. Другият бил чернокож и косата му била най-къдравата, която някога бил виждал. Според Онил мъжът бил изцяло черен.
— Анана! — простена Кикаха. — А също Уртона и МакКей!
После се хвърли към вратата с вик „Анана!“
Вергенгет отдаде заповед и двама мъже сграбчиха Кикаха. Пуфтейки от усилието, вождът се приближи до него и го сгълча:
— Ти луд ли си? Не можеш да излезеш там вън сам! Таните ще те убият!
— Пуснете ме — помоли Кикаха. — Това е била жена ми! Трябва да й помогна.
— Не бъди глупав — възрази Вергенгет. — Ти не би имал никакъв шанс да го сториш.
— И ти смяташ така да си останеш зад стените на крепостта и да оставиш да я заловят? — извика Кикаха.
Вергенгет се обърна към Опуел и нещо му извика. Той на свой ред извика на Онил, който отговори, също викайки. Опуел предаде отговора.
— Олин казва, че наброил двайсет.
Вождът потри ръце и се усмихна:
— Добре! Ние сме повече — и започна да дава серия заповеди. Мъжете взеха оръжието си, оседлаха лосовете и ги яхнаха. Кикаха се метна на своя и в мига, в който голямата порта се отвори, той го смушка навън. Зад него се подредиха Вергенгет и останалите воини.
Десета глава
След като бе блъсната обратно в канала, Анана започна да се катери по стената. Водата вече бе стигнала до гърдите й, но тя упорито пълзеше нагоре, стигна до тревата, вкопчи се в нея и се изтегли пак на брега.
Над нея се чуваха викове, после нещо я удари по главата. Не я заболя много, нито ударът я принуди да се изпусне и да полети пак долу. Погледна да види какво я бе ударило. Оказа се, че е калъфът с Рога на Шамбаримен.
Отново погледна към носещата се черна водна стена. Тя щеше да пристигне най-много след десет секунди. Най-вероятно дори и по-скоро. Но тя не можеше да допусне Рога да се загуби. Без него шансовете им някога да се измъкнат от този окаян свят щяха наистина да бъдат минимални.
Затова се отпусна обратно във водата и заплува към калъфа. Кутията подскачаше на повърхността малко пред нея, носена от течението, което се засилваше заради притока на вода. С няколко загребвания Анана стигна до калъфа. Пръстите й се затвориха върху дръжката и тя загреба обратно към брега. Дълбочината на водата тук беше над ръста й, но не се налагаше да стъпва на крака. Отново се вкопчи в гъстата трева, захапа дръжката, за да освободи и другата си ръка и пак за пореден път запълзя нагоре.
Земята вече осезаемо се тресеше под напора на носещата се насам стихия. Нямаше време да погледне какво става. В следващия миг тя се озова на плъзгавия бряг, държейки главата си високо, така че калъфът да не пречи на ръцете й.
С периферното си зрение зърна за миг някакво падащо тяло. Ревът на водната стена беше така оглушителен, че тя не чу плясъка в канала. Кой ли беше паднал? Кикаха? Той бе единственият, за който би се обезпокоила.
И тогава ревът и водата я погълнаха. Точно възнамеряваше да хвърли кутията през ръба на стената на канала и да се изтегли след нея, когато водната маса се стовари върху й. И въпреки отчаяните й усилия да достигне безопасния бряг, вълните повлякоха краката й. Тя извика разочаровано, преди да я понесат със себе си.
Все пак успя да удържи Рога. И макар бързо да се носеше напред, поне не беше във фронта на вълната. Течението я всмука под повърхността на няколко пъти, но тя успяваше отново да се пребори с него. А може би калъфът играеше ролята на спасителен пояс с високата си плавеамост.
Съвсем неочаквано течението я изхвърли на брега. За миг й се стори, че отново ще се плъзне обратно, така че запълзя с все сили напред и след малко краката й вече бяха на сухо.