Чернокожият бе много як мъж, но структурата му явно не беше на бегач на дълги разстояния. Тя се убеди в това, когато отново погледна зад гърба си — той беше изостанал значително от Уртона. Не че чичо й бе съкратил съществено разделящата ги дистанция.
За нещастие калъфът и неговото съдържание тежаха към четири фунта. Нуждаейки се от всяко дори най-малко предимство, което можеше да си осигури, тя реши да се освободи от част от това тегло. Забави малко ход, откопча ключалките, извади Рога и захвърли кутията. Държейки инструмента в едната си ръка, тя отново ускори крачка. Десет минути по-късно Уртона бе изостанал с поне петдесет крачки. МакКей се намираше още по-назад.
Поредната миля. Сега вече й се искаше да можеше да се раздели със секирата и ножа. Но това бе изключено. И двете оръжия можеха да й потрябват, ако се стигнеше до пряк сблъсък. А дори да успееше да им се отскубне, пак не трябваше да забравя за едрите хищници. Ножът и секирата не представляваха нищо особено срещу лъва, но можеха поне да го ранят и донякъде да го обезкуражат.
Още половин миля. Пак погледна назад. Уртона изоставаше на половин миля. МакКей се намираше на четвърт миля зад него. И двамата се придвижваха забележимо по-бавно. Не бяха спрели да подтичват, но нямаха никакъв шанс да я настигнат. И все пак, докато я виждаха пред себе си, едва ли щяха да спрат.
Лъвовете се бяха скрили зад далечната страна на горичката. Дърветата бавно се придвижваха към канала. Вятърът духаше срещу тях и донасяше водни молекули към сензорите им. Когато стигнеха до водата, те щяха да се подредят в редица, щяха да протегнат пипала към водата и щяха да започнат да я всмукват.
Антилопите и газелите бяха престанали да пасат и бяха вдигнали въпросително поглед към нея. Тъмните им очи блестяха. В следващия миг стадото препусна като едно цяло. Но те само се отдалечиха на безопасна за техните представи дистанция и отново започнаха да пасат.
Анана се намираше в центъра на стадото антилопи, чиито дълги прави рога се извиваха при върховете, когато стадото препуснеше. Тя спря и се сви, защото в следващия миг над и около нея заскачаха силните им тъмнокафяви тела. Беше уверена, че не тя е станала причина за обзелата ги паника. Антилопите не я бяха възприели като непосредствена опасност, а само като неизвестен обект, който е най-добре да не се допуска прекалено наблизо.
Тогава тя чу рев и видя жълтокафяво тяло да скача след една от антилопите.
Единият лъв бе изскочил иззад дърветата и се бе хвърлил към младото животно. Другият се носеше успоредно на своя събрат. Беше по-малък и по-бърз. Когато самецът сви встрани, самката се отклони в същата посока. Жертвата бе завила наляво, опитвайки да се измъкне от едрия лъв, но в същия миг бе зърнала насочващата се към нея лъвица. Отново бе сменила посока, но това само я бе забавило.
Самецът изрева и подплаши антилопата отново да се отклони от избрания път. Лъвицата решително се насочи към нея и бедното животно се обърна към лъва. Анана очакваше, че преследването няма да продължи дълго. Големите котки или щяха да заловят жертвата си след няколко секунди, или антилопата щеше да им се изплъзне. Ако жертвата запазеше хладнокръвие и продължеше да препуска все в една и съща посока, хищниците не можеха да я настигнат. Но тази антилопа нямаше да го направи. Тя бягаше на зигзаг, губеше от преднината си с всяка смяна на посоката и в един миг лъвицата скочи на гърба й. Краката конвулсивно ритнаха и след малко животното застина със счупен врат.
Самецът се приближи с рев, дишайки тежко. От пастта му се стичаше слюнка, а очите му светеха със зловещ зелен огън. Партньорката му го посрещна с ръмжене, но отстъпи, давайки му възможност да разкъса стомаха на антилопата.
После се намести от другата страна на трупа и започна да откъсва огромни парчета месо. Подплашеното стадо вече беше спряло. Безразлично към съдбата на младата антилопа и знаейки, че поне засега не ги застрашава нищо, животните отново започнаха да пасат.
Анана се намираше само на около четиридесет стъпки от двойката лъвове, но продължи да върви. Хищниците едва ли щяха да й обърнат някакво внимание, освен ако не се приближеше прекалено наблизо, нещо, което тя нямаше намерение да прави.
Дърветата бяха от непознат й вид. Високи към дванайсет стъпки, те имаха кора, покрита с бели и червени спирални ивици. Клоните им бяха къси, дебели и обсипани със зелени листа със сърцевидна форма. Всяко растение имаше само по четири „очи“ — кръгли, немигащи, със сложна вътрешна структура, изумруденозелени. Имаха пипала. Едва ли бяха опасни, защото лъвовете бяха минали през тях, без да им се случи нищо лошо.