Дали не беше по-разумно да се задържи още малко тук на върха, за да види какво ще направят преследвачите й? Позите им издаваха, че катеренето след нея ги бе изтощило до крайност. Дали нямаше да се досетят за идеята й да се спусне от другата страна на планината и да ги заобиколи в гръб. При тяхната умора всяка мисъл, свързана с възможността да прекратят по-нататъшното изкачване, би им била добре дошла.
Ако двамата решеха да се разделят и да тръгнат по заобиколен маршрут с намерението да се срещнат на същата височина от другата страна на планинския масив, тогава тя трябваше да се върне право назад в мига, в който те се скриеха от погледа й.
Но ако двамата не предприемеха нищо в най-скоро време, тя не можеше да си позволи лукса да чака. Малкото плато, където бе спряла, постепенно се изнасяше навън и надолу. Сякаш плавно потъваше. И ако останеше все така, скоро щеше да се озове отново долу в равнината.
Не, процесът по-скоро щеше да отнеме цял ден. Дори два. А чичо й и неговият бияч сигурно щяха да решат какво да правят дотогава.
Усети че е гладна и жадна. Когато бе поела към планината, Анана се бе надявала да намери вода от другата страна. Гледката пред очите й подсказваше, че ще си остане жадна, освен ако не се върне обратно към канала. Или ако едва забележимите перести облаци в небето не се превърнеха в нещо, обещаващо дъжд.
Продължи да чака и да наблюдава. Краят на платото едва забележимо се изнасяше напред. Накрая стана ясно, че трябва да смени мястото си. След час площадката щеше да започне да се троши по периферията. Върхът на конуса бе станал плосък и почти равен. Оказа се че не е толкова лесно да се махне оттук, без да полети надолу с някое парче.
Ситуацията предлагаше и едно предимство. Двамата под нея трябваше да положат известни усилия, за да не бъдат пометени от оформящата се каменна лавина. Нищо чудно да им се наложеше да търсят спасение в равнината. А ако имаше късмет, поне един от тях можеше да остане под някой от търкалящите се по склона камъни.
Анана се премести в другия край на площадката. Диаметърът на кръга сега надвишаваше сто стъпки. Пусна Рога и секирата и предпазливо се прехвърли през ръба. Краката й за миг се залюляха във въздуха, после тя отвори пръсти. Това бе единственият начин да слезе, макар да означаваше падане от близо трийсет стъпки. След секунда полет краката й се удариха във все така стръмния склон и последва дълго плъзгане надолу. Тревата изгаряше дланите й, докато опитваше някак да се задържи. Триенето по задната част на панталоните й по някакво чудо не предизвика дим. И все пак тя беше уверена, че ако не бе успяла да спре, тъканта скоро нямаше да издържи и щеше да избухне в пламъци. Или поне така й се струваше.
След като намери и взе обратно Рога и секирата, тя пое с широки крачки надолу, накланяйки тялото си вече назад. Обувките й понякога се плъзгаха в тревата, но тя бързо сядаше, успявайки да овладее политането надолу, преди да стане неконтролируемо. Веднъж покрай нея изгромоля огромна буца мазна пръст, от която стърчаха стръкове трева. Ако я бе улучила, просто щеше да я премаже.
Колкото повече наближаваше края на спускането, толкова повече ускоряваше ход. По склона вече се търкаляха безчет буци и камъни. Веднъж я спаси случайността, защото миг преди да попадне в нея късът скала излетя над главата й, отскачайки от някаква издатина.
Когато се спусна в полите на планината, тя се затича през долината, стараейки се да се измъкне от опасната зона, в която можеше да стане жертва на свличащите се земни маси. „Нощта“ вече се спускаше. Измъчваше я толкова силна жажда, че Анана мислеше, че ще умре, ако не пие в следващия половин час. Освен това беше адски уморена.
Не й оставаше нищо друго, освен да поеме отново в обратна посока. Имаше нужда от вода. За щастие в полумрака не можеше да бъде видяна от никой, ако не се приближеше до нея на по-близо от хиляда стъпки. Може би петстотин. Така че можеше да разчита, че ще успее да се промъкне обратно до канала, без да бъде забелязана. Вярно че не бе изключено двамата мъже да са разгадали намеренията й и да я очакват от другата страна на планината. Тогава щеше да тръгне към канала по друг път.
Пое през долината, заобикаляйки планината, която току-що бе изкачила. Налагаше се да отбягва безразборно натъркалялите се земни маси, свлекли се и от съседната планина. Минавайки покрай една от грамадните буци, тя подплаши нещо, което се бе крило в една от плитките дупки. Анана изпищя. После реагира мигновено, изтегли секирата и я запрати към ниската издължена сянка.
Улучи с тъпата страна и животното се претърколи няколко пъти. Изправи се на късичките си извити крака, изсъска заплашително и пак побягна. Ударът явно бе попаднал в някое чувствително място, защото движенията му бяха забавени. Тя се хвърли за секирата, вдигна я, прицели се внимателно и отново я запрати. Този път оръжието пречупи гръбнака на звяра.