Анана извади ножа си, бързо изтича до гущероподобното земноводно и преряза гърлото му. И докато създанието умираше, тя го държеше вдигнато за опашката, утолявайки жаждата си със драгоценната течност, изтичаща от него. Струйката се стичаше по брадичката й, по бузите и през гърдите й, но това изобщо не я вълнуваше.
Одра животното, наряза го и изяде все още потръпващите късове. След малко се почувства много по-силна. Все още беше жадна, но усещаше, че вече може да издържи. А бе в по-добра форма от двамата мъже… но може би и те щяха да убият нещо годно за ядене.
После потегли през равнината, разтваряйки се в сгъстяващия се здрач. Усети че повява хладен вятър, а когато вдигна поглед към небето, видя че той е донесъл и дъждовни облаци. Преди да бе успяла да направи и десет крачки, върху нея се изсипа порой. Единствената светлина идваше от забиващите се в земята около нея светкавици. За миг се поколеба дали да не се върне. Но беше от онези, които са готови да рискуват, ако ситуацията го налага. Така че продължи напред, заслепена от светкавици и оглушена от гръмотевици. Не забравяше периодически да се обръща назад. Но пред погледа й се мятаха само обезумели животни, опитващи да се спасят от сеещите смърт светкавици, но нямащи къде да се скрият.
Когато най-сетне стигна до канала, газеше до колене във вода. Това увеличаваше опасността да умре от електрически удар, защото не беше необходимо светкавицата да я порази директно. Но връщане назад нямаше.
Брегът на канала откъм нейната страна бе малко по-нисък от отсрещния. Потокът изхвърляше опустошителна струя към равнината. Четирикраки риби и някакви не много големи твари с пипала се плъзгаха по наклона. Тя прониза две по-малки земноводни с ножа си, после одра и изяде едното. Отряза главата на другото, изкорми го и го понесе за опашката. Смяташе да го използва за закуска, за обед или и за двете.
Бурята вече бе преминала и скоро вятърът раздуха облаците. Стъпила до глезените във вода, тя стоеше на ръба и мислеше. Дали да не тръгнеше към другия край на канала в търсене на Кикаха? А може би трябваше да потегли към морето.
Нямаше никаква представа колко е дълъг може да е този канал и нищо не пречеше той да се простира на стотици мили. От друга страна, докато търсеше любимия си, каналът можеше да пресъхне или да се превърне в голямо езеро. На свой ред Кикаха можеше да е мъртъв, ранен или жив и здрав. Ако беше ранен, можеше да има нужда от помощ. Ако бе мъртъв, тя можеше да се натъкне на костите му и веднъж завинаги да разбере каква е била съдбата му.
В случай че решеше да мине през планинския проход, извеждащ към морето, тя можеше да остане там, знаейки, че ако той е жив, рано или късно ще се появи.
Най-сетне чичо й и чернокожият със сигурност щяха да се отправят към морето. А в този случай тя можеше да им устрои засада и да си върне лъчемета.
И докато стоеше във водата, измъчвана от собствената си нерешителност, възможността й да избере решение й бе отнета. От полумрака изникнаха две фигури. Бяха твърде далеч, за да може със сигурност да ги идентифицира, но определено се виждаше, че са на хора. Нямаше кои други да бъдат, освен нейните преследвачи. Ако не искаше да се върне в планините, единственият й път за отстъпление сега беше към морето.
Анана леко се затича, разплисквайки вода до над коленете си. Поглеждаше назад, а смътните силуети нито се приближаваха, нито изоставаха.
Времето, което можеше да измерва само с увеличаващата се умора, течеше. Приближи се до канала, напълнил се до старата си височина. Скочи във водите, преплува до другия бряг и се изкачи по него. Чуваше Уртона и МакКей, които също плуваха към нея. Започваше да й се струва, че никога няма да може да набере достатъчен аванс, за да се скрие в тъмнината.
Обърна се и пое към планините. Избра вълчи тръс, редувайки сто крачки бяг със сто ходене. Броенето на крачките сякаш й помагаше да не забелязва минаването на времето, а и отклоняваше мислите й от умората. Мъжете сигурно постъпваха по същия начин и явно не можеха да съберат достатъчно сили, за да я настигнат с едно усилие.
Водата се бе оттекла някъде и сега равнината под краката й издаваше характерния примляскващ звук. Тя избра проход между два извисяващи се склона и не след дълго излезе на нова равнина. След около миля пътят й бе пресечен от друг воден канал. Може би сушата в тази част на планетата образуваше нещо като плитки фиорди, всеки от които даваше началото на отделен канал. За един застанал достатъчно нависоко наблюдател картината би наподобявала някакъв застинал октопод с канали вместо пипала.