— Не знам. Може би са се разминали с индианците снощи, без да бъдат забелязани, а после са решили да тръгнат след тях с надеждата да се докопат до някой трофей. Не, не… ако бяха постъпили така, сега нямаше да спят тук. Щяха да дебнат около бивака на индианците… Наистина не знам. Може да са свикали великия си съвет, след като им избягахме и да им е трябвал цял ден, докато съберат куража да ни преследват. Изглежда сме си разменили местата, докато бяхме горе при прохода. Проблемът е, че сега са тук и ние трябва да минем през тях. Най-добре заведи гревигите при пазача и се постарай той да не се събуди. А аз ще се погрижа за останалите часови.
Работата им отне около петнайсетина минути. Тя се върна и яхна своето животно, после двамата бавно потеглиха по белия пясък, придобил червеникав оттенък в сумрака, минавайки покрай още един проснал се мъж. Когато решиха, че хората на племето Уендоу вече не могат да ги чуят, продължиха известно време в галоп. След десет минути пак преминаха в тръс.
Отново им се наложи да откриват часовите, преди те да са ги видели. Анана пак слезе от своя грег и извади от строя тримата индианци, разположени на широки интервали покрай края на гората.
След като се върна, МакКей само поклати глава и промърмори:
— Боже, каква жена!
Когато развоят на събитията ги събра заедно, той бе изпълнен с презрение към нея. Не ставаше дума за специално отношение, той просто гледаше така на всички жени. Анана намираше това за странно, тъй като той произхождаше от раса, подложена на репресии и страдаща от чужди предразсъдъци. Тя смяташе, че собственият му житейски опит трябва да го предпазва от предубедено отношение към другите, особено към жените, в което число влизаха чернокожите жени. Но за него всички жени, независимо от цвета на кожата им, бяха по-долни същества, годни само да бъдат експлоатирани.
Анана бе разтърсила устоите на предразсъдъците му, макар че той бе намерил оправдание за себе си в това, че тя не е земна жена.
Тя не реагира на фразата. Откараха гревигите до последния от часовите и ги завързаха за два големи храста, с които можеха да се нахранят. После двамата с МакКей изпълзяха по корем в гората и не след дълго се натъкнаха на първите спящи — жена с дете. Беше истинско щастие, че тези хора не притежаваха кучета, които да ги предупредят. Анана подозираше, че подобно на всички америндианци и те са имали кучета, но съдейки по стройните им фигури хората се бяха принудили да ги изядат по време на пътуването към крайморската страна.
Те минаха покрай една дузина спящи, спирайки да разгледат всеки от тях. Неочаквано една жена се изправи седнала и двамата застинаха само на няколко стъпки зад гърба й. Жената примляска с устни, легна обратно и заспа моментално. Почти веднага след това намериха Червения Орк. Той лежеше легнал странично в кръг от петима непробудно спящи мъже. Ръцете му бяха вързани на гърба, а глезените му бяха пристегнати с друга връв.
Анана сложи ръка през устата му, а МакКей го затисна с тежкото си тяло. Червения Орк започна да се бори и едва не успя да ги затисне под себе си, докато Анана не прошепна в ухото му на родния им език „Тихо!“.
Той застина, макар и все още треперещ, и Анана обясни:
— Дойдохме да те вземем с нас.
Свали ръката си. Чернокожият се изправи. Тя преряза ремъците от сурова кожа, Орк също се изправи, огледа се, пристъпи към един от спящите и взе копието му, лежащо до него. После тримата напуснаха лагера и не след дълго се натъкнала на един грег. Намериха седло и му сложиха юздите. Орк носеше седлото, докато Анана отвеждаше животното. Едва когато стигнаха до двата завързани за храстите гревиги, Анана разказа какво се бе случило.
Тук на плажа беше малко по-светло. Стоейки близо до чичо си, Анана можеше да забележи, че лицето и тялото му са жестоко насинени.
— Пребиха ме, след като ме заловиха — поясни й той. — Жените също. Това продължи целия първи ден. Оттогава насам само ме сритват, когато не съм толкова бърз, колкото им се иска. Бих искал да се върна и да прережа някое друго гърло.
— Можеш да го направиш, щом ти се иска — каза тя. — Но след като ми отговориш на един въпрос. Виждал ли си Кикаха или чувал ли си нещо за него?
— Не. Не съм го виждал, а ако тези диваци са споменали за него, не бих могъл да ги разбера. Не съм отдавна с тях и научих само около дузина думи.
— Така е защото не си се опитал — сряза го тя. Беше разочарована, макар всъщност да не бе очаквала кой знае какво.
Червения Орк се отправи до все още непомръдващия часови, коленичи до него, обхвана го през шията и не отпусна ръцете си, докато не го удуши.
После се изправи, дишайки тежко.
— Ето така. Това ще им даде да се разберат!