Най-правилно щеше да бъде да обърне своя хикву колкото може по-бързо и да се отдалечи в обратна посока. И все пак единствената причина тези пришълци — които той незабавно идентифицира като америндианци — да спрат и да се развикат, бе че онези, по чиито следи бяха тръгнали, се намираха сега в морето. Не можеше да се убеди в правилността на извода си, но те едва ли бяха навлезли много. А и неговото племе, Тана, не можеше да е изостанало много.
Така че, въздържайки се от надаването на бойния вик, той се приближи достатъчно и запрати бумеранга си по сивокосия, червеноок мъж, възседнал своя хикву. Преди още оръжието да удари дивака по слепоочието и да го събори на земята, Кикаха вече бе прехвърлил копието от лявата си ръка в дясната. Няколкото останали на седлата мъже вече бяха открили присъствието му. Те извърнаха животните си, но един от тях — друг сивокос мъж, — не успя да завърши завъртането навреме, за да избегне копието на Кикаха. То се заби дълбоко в гърлото му, мъжът се отпусна назад, Кикаха рязко изтегли оръжието си, обърна го обратно и използвайки дръжката му като тояга я тресна в главата на воина, тичащ към своя мерк.
Подминавайки в галоп покрай останалата група, той спря животното, обърна го обратно и отново ги атакува. Но този път не нападна в центъра, а го отбягна, хвърляйки се в пространството между тях и гората. Някой хвърли по него бумеранг, Кикаха се приведе и усети въртящото се оръжие да избръмчава до рамото му. Все така приведен и държащ дръжката на копието си между тялото и ръката, Кикаха заби върха му в гърба на мъжа, успял току-що да се метне на своя лос, но срещнал известни затруднения с овладяванато му. Воинът рухна напред и прелетя над главата на своя хикву. Кикаха издърпа копието си навреме, преди онзи да пропадне зад животното.
Първите Тана вече се задаваха и това постави началото на истинско меле.
Всичко трябваше да свърши набързо. Америндианците бяха деморализирани и отстъпваха в брой. Бяха ги изненадали ако не без гащи, то поне не на лосовете, което беше все същото. И точно когато последните петима ожесточено и без всякаква надежда се сражаваха за живота си, към гълчавата се присъединиха нови гласове.
Кикаха вдигна поглед и изруга. Към тях се приближаваше голяма група америндианци, достатъчно на брой, за да обърнат съотношението в сила. След не повече от осемдесет секунди те щяха да се включат в сражението.
Той се изправи на стремената и погледна над повърхността на морето. Първо не видя нищо повече от няколко земноводни. После зърна една глава и ръце да порят вълните. Няколко секунди по-късно съзря и втори плувец.
Отново хвърли поглед по протежение на брега. Няколко останали без ездачи хикву се бяха пръснали без посока още при първата му атака и два от тях сега стояха на края на гората и късаха млади клонки. Те бяха лоялни най-напред на себе си или още по-точно на своите кореми.
Това поставяше уместния въпрос на кого бе лоялен той самият. Дължеше ли нещо на Тана? Не, едва ли беше така. Те наистина го бяха приели като кръвен брат. Но не му бяха оставили големи възможност за избор. Дилемата, пред която го бяха изправили, бе да живее или да умре, а това не бе кой знае какъв избор. Така че не можеше да се каже, че дължи на племето каквото и да е било.
Все така изправен в стремената, той размаха копие към двамата във водата. Показа се бяла ръка и направи някакъв жест. Без съмнение беше Анана. Той й посочи с копието, че трябва да се отклони към място, по-надолу по брега. Двамата с МакКей незабавно се подчиниха.
Добре. Щяха да излязат от водата на известно разстояние от полесражението и щяха да могат да се качат на два от отдалечилите се лосове. Но това щеше да им отнеме известно време, през което америндианците можеха да спечелят. Така че трябваше да опита да даде на Анана времето, от което тя се нуждаеше.
И изкрещявайки яростно той смушка своя хикву в пламъка на битката. Копието му прониза врата на червенокож, който току-що бе свалил един Тана от седлото му с голямата си тояга. За пореден път Кикаха с труд освободи копието си. И изруга. Кремъчният накрайник бе паднал от върха. Това не можеше да го спре. Той заби тъпия му край в тила на следващия изпречил се на пътя му индианец, парализирайки го до степен, която позволи на противника му да го довърши с удар на своето копие в корема.
И тогава нещо удари Кикаха по главата и той падна в полунесвяст на пясъка. За миг остана да лежи така, осъзнавайки че някакви копита профучават непосредствено до главата му, без да го улучват, а после усети тежко тяло да тупва до него. Беше от Тана и по-точно Тоини — младежът, опитал се да си прави майтап с него. Макар от главата и от рамото му да течеше кръв, Тоини не бе изваден напълно от строя. Изправи се залитайки и в следващия миг бе съборен отново от отстъпващ назад хикву.