Кикаха също се надигна. Осъзна, че е ранен. Онова, което го бе ударило по главата, му бе разкъсало и скалпа. Нямаше време да се безпокои за това точно сега. Така че скочи към ездача, налагащ един Тана с тежкия си бумеранг, сграбчи мъжа за ръката и го изхвърли от седлото. Крещейки яростно воинът полетя върху Кикаха и двамата паднаха в пясъка.
Кикаха впи зъби в носа на противника си и ги стисна с все сили. Едновременно с това опипа с ръка и я вкопчи в тестисите на мъжа. Виейки от болка воинът се превъртя. Кикаха отвори челюсти, скочи на гърба му, дръпна назад главата, за да види лицето на врага си, после я ритна силно с пета. Тялото под него омекна, а гласът заглъхна в гърлото.
В същия миг покрай него изсвистя копито и го одраска по ръката. Той се претърколи, за да не бъде стъпкан. Върху лицето му се изсипа кървав поток и куп фъшкии, а очите му се напълниха с пясък. Изправи се на четири крака. Полузаслепен си проби път през биещите се тела, отново бе ударен от нещо, вероятно замахващ крак на хикву, пак се изправи, и пак запълзя, за да спре в мига, в който някакво копие се заби в пясъка буквално пред носа му. Миг след това последно премеждие вече беше във водата.
Едва сега отвори очи и се гмурна под повърхността. Показа се пак точно навреме, за да види двама сражаващи се воини да се приближават към него, нанасяйки си мощни удари с бумерангите. Мъжкият лос на единия избутваше женската на другия във водата. Ако останеше на това място, щеше да бъде стъпкан под копитата им. Затова отново се гмурна, усещайки да одрасква лицето и гръдния си кош в пясъка на плиткото дъно. Следващия път когато се показа на повърхността, вече се намираше на безопасно разстояние. Едва сега разпозна своя съплеменник, който бе изтласкван навътре. Беше вождът, който държеше в едната си ръка ножа на Кикаха, а в другата бумеранг. Но той явно отстъпваше на по-младия си съперник. Ръцете му се движеха сякаш бяха уморени и червенокожият яростно се хилеше, предвкусвайки победата си.
Кикаха се изправи до кръст във водата и закрачи към двамата. Застана до вожда точно в секундата, когато удар с бумеранга парализира ръката му. Пръстите изпуснаха бумеранга, вождът мушна с ножа в лявата си ръка, но не улучи и дървеното оръжие се стовари два пъти върху главата му.
Вергенгет изпусна ножа във водата. Кикаха скочи след него, отново обърса дъното, но напипа острието. После нещо, без съмнение Вергенгет, го затисна. Шокът от удара извади въздуха от дробовете на Кикаха, той несъзнателно отвори уста и усети в гърлото му да нахлува вода. Трескаво загреба с ръце и след малко изскочи на повърхността кашляйки и давейки се. И веднага бе съборен обратно от младия червенокож, хвърлил се от своя хикву. Кикаха определено бе в по-неизгодна ситуация — опитваше се да си поеме дъх и едновременно с това опипваше с ръка, търсейки ножа, който сега той бе изпуснал.
Противникът му не бе едър като него, но определено бе силен и бърз. Пръстите на лявата му ръка се затвориха върху гърлото на Кикаха, а дясната му замахна с бумеранга. Вдигайки поглед Кикаха видя смъртта. Десният му крак намери място между краката на младежа и коляното му се заби в чатала му. Понеже кракът трябваше да преодолява съпротивлението на водата, ударът не се получи с желаната от Кикаха сила. Както и да е, оказа се достатъчно силен, за да причини на червенокожия известна болка. За миг захватът на гърлото му отслабна и Кихаха видя сгърченото му от болка лице.
Кикаха все още беше по гръб във водата и продължаваше да се дави. В този миг обаче лявата му ръка докопа нещо, пръстите му се отвориха и затвориха върху острието. После се придвижиха по дължината му и напипаха дръжката. Индианецът отново посегна към гърлото на смятания за обречен противник. Но сега стоеше странично, така че Кикаха не можеше да повтори болезнения си и коварен удар.
Кикаха заби ножа си малко над слабините на младежа. Острието разпори плътта до пъпа и накара индианецът да изпусне изненадан бумеранга си. Ръката, която бе протегнал към гърлото му, падна, загубила всичката си сила, после той се прихвана през корема и рухна по лице във водата.
Следващите безкрайни минути Кикаха прекара, както му се стори, изкашляйки дробовете си през устата. Едва след това си позволи лукса да се огледа. Лосовете, яздени от вожда и индианеца, бяха избягали изплашени. Анана и МакКей се намираха все още на четиристотин стъпки от брега и плуваха с всички сили. Битката на сушата се развиваше в полза на америндианците. В този момент на полесражението се появиха нови действащи лица от племето Тана, а именно жените, както и Онил и Опуел, които очевидно бяха изоставили наблюдателните си постове. Съмнително бе индианците да устоят под напора на свежите попълнения.