И все пак планинската верига, опасваща крайморската страна, щеше да се намира зад тях, а тя почти не променяше формата си.
— Да вървим! — каза той и започна да се спуска през периферията на малката площадка.
Осемнайсета глава
Изминаха единайсет дни. Тримата очакваха всеки момент да видят двореца. Двата върха, между които го бяха зърнали, се бяха превърнали междувременно в нещо подобно на заоблената гръд на легнал по гръб гигант. Около тях имаше дълбоки оврази, запълнени с вода в резултат на поройния дъжд, изсипал се вчера. Наложи се да заобиколят близо десет мили заради тази естествена преграда.
Но преди да успеят да го направят планината започна да се превръща в конус, овразите се заравниха и водата от тях се разля. Тогава решиха да се качат на планината с цел отново да видят къде се намира бившето жилище на Уртона. Разбираха че катеренето щеше да ги забави допълнително, но сметнаха, че си струва. Маршрутът на това подвижно съоръжение беше напълно непредсказуем — то можеше да продължи по права линия, да завие наляво или надясно, най-сетне да опише полуокръжност и да им излезе в гръб. Според чичото на Анана, в режим на автопилот пътят се избирал по напълно случаен начин.
Огледаха от върха във всички посоки. Под тях се простираха долини и хребети, които бавно променяха формата си. Имаше много дивеч, а тук-там се виждаха тъмните петна на мигриращи горички. Далече надясно различиха мъничките фигурки на племе, придвижващо се към морето.
И тримата напрегнато се взираха, докато накрая Кикаха различи малка точка, преместваща се право напред. Беше ли това дворецът или само армия от дървета?
— Не мисля, че щеше да забележиш нещо, ако това са дървета — замислено каза Анана. — Знаеш че не израстват много високи. От друга страна, за да бъде видим от такова разстояние, онзи обект би следвало да е със значителни габарити.
— Да се надяваме, че си права — въздъхна Кикаха.
МакКей простена. Беше се изморил да пътуват на границата на издръжливостта на хора и животни.
Не им оставаше нищо друго освен да продължат нататък. Макар да пътуваха значително по-бързо от своята цел, те трябваше да спират за лов, да се хранят, да пият вода, да спят. А дворецът продължаваше неуморимо с постоянната скорост от около километър в час, подобно на тъпа гигантска костенурка, тръгнала да си търси партньор. На всичко отгоре не оставаха никакви следи, понеже масивната структура се носеше на около половин метър над земята.
Следващите три дни валя, без да спира. Тримата продължаваха в избраната посока, принудени да изтърпяват студените порои, както и да заобикалят множеството широки дупки, запълнени с вода. Всичко това значително намаляваше предимството им в скорост.
На шестия ден след като бяха видели двореца повторно, загубиха лоса на Анана. Докато спяха, един лъв го нападнал и след като успяха да го прогонят, наложи се сами да убият разкъсания хикву, за да му спестят мъченията. Единственото хубаво нещо бе, че така попълниха запасите си от месо поне за следващите три дни, след които то щеше да се развали. Сега Анана се качваше ту за единия, ту зад другия от мъжете. И това ги забавяше допълнително.
На шестнайсетия ден се качиха на нова планина, за да огледат местността. Този път лесно разпознаха двореца, но той не се оказа по-наблизо от предишния път.
— Че така ние можем да обиколим този свят — разочаровано каза МакКей.
— Ако трябва, ще го направим — опита се да го разведри с весела нотка в гласа си Кикаха. — Напоследък, Мак, нещо много се оплакваш. Започваш да ми лазиш по нервите. Знам че животът, който ти предлагаме, е тежък, знам и че вече много месеци не си спал с жена, но най-добре е да се засмееш и мъжки да го понесеш. Пусни няколко шеги, извърти му един негърски танц и толкова.
— Това не ти е някакво шоу — сопна се МакКей.
— Вярно че не е, но Анана и аз се опитваме да го направим колкото може по-поносимо. Така че предлагам и ти да смениш отношението си. Помисли, че всичко би могло да бъде и много по-зле. Можеше да си мъртъв. А сега имаме шанс, при това не лош, да се измъкнем от този свят. Ти дори може да се върнеш и на Земята, макар да си мисля, че за хората там, ще е най-добре това да не се случи. Защото ти вече си крал, изтезавал, убивал и изнасилвал. И все пак може би в друга среда и ти би бил друг. Затова си мисля, че няма да е чак толкова лошо да не се върнеш точно на Земята.