— Не, но това нищо не означава — спокойно отговори Анана. — Преди време имаше много Повелители, а дори и да съм го познавала преди, след толкова години може да съм го забравила.
— Искаш да кажеш, че не е бил достатъчно гаден, за да ти е направил впечатление, нали? — поусмихна се Кикаха. — Добре де, щом не е един от тях, какво прави тогава в двореца на Уртона? Как е влязъл там? И ако сме му били интересни, което личи от начина, по който се държеше, защо тогава не направи нищо, за да спре двореца?
— Как бих могла да знам?
— Не съм и очаквал да ми кажеш. Може би той не знае как да премине на ръчно управление. Може да е в капан. Искам да кажа, попаднал е някак в двореца и сега не може да го напусне.
— А може и а е намерил контролната зала, но не смее да влезе в нея понеже знае, че ще се натъкне на неприятна изненада.
— А може би ще измисли начин да влезе в нея, без да пострада — изрази надежда МакКей.
— Това може да стане след толкова време, че той вече да не е в състояние да ни намери, дори да иска — напомни тя.
— Този дворец пак ще мине насам — замислено промълви Кикаха. — И тогава…
— Съмнявам се, че дворецът е на постоянна орбита — поклати глава Анана. — Най-вероятно се движи по спирала.
На планетата дворецът се носеше само на няколко стъпки над повърхността. По някакви причини тук летеше на височина над сто стъпки. Анана предположи, че това е съзнателно заложено в програмата му, защото дворецът щеше да съпроводи луната по падането й.
— По този начин той е могъл да се спуска редом с нея, да се наслаждава на фантастичната картина отблизо и все пак да е на достатъчно разстояние, така че да не бъде застрашен от удара.
— Ако това е така, тогава този удар едва ли е чак толкова силен. Защото ако беше, почвата като нищо би могла да излети и на много повече от стотина стъпки. А какви ли предпазни мерки е взел срещу падане на планина върху него?
— Това не знам. Сигурна съм, че всичко което Уртона е направил, е подчинено на някаква логика. За наше нещастие това ни лишава от всякакви шансове да се доберем до него, докато сме на луната.
Не видяха повече двореца. Изглежда той наистина следваше спирална орбита.
Последваха дълги дни и нощи, посветени на техния проект. В допълнение към лова, който и без това им отнемаше много време, те трябваше да събарят и убиват дървета, както и да дерат кожите на убитите антилопи. Окастряха клоните на дърветата и ги оформяха с ножа и секирата. Кожите изстъргваха и обезкосмяваха, макар Анана да не бе много доволна. Тя майстореше дървени игли и съшиваше кожите една за друга. После изрязваше излишните парчета и така постигаше точно желаната форма. След това фиксираше триъгълното парче върху дървената структура.
В крайна сметка се получи триъгълно хвърчило. Тънки кожени ремъци заместваха кабелите за управление. Анана се бе надявала, че ще може да използва триъгълен трапец за управлението му. Но всичките им усилия да изработят солиден дървен триъгълник, здраво свързан в ъглите, се провалиха. Конструкцията, която се получаваше, не вдъхваше никакво доверие. Тя най-вероятно щеше да се разпадне веднага след като се подложеше на по-сериозно усилие.
Затова се спря на правоъгълната конструкция. Пилотът поставяше мишници върху опорите и хващаше вертикалните пръти. Надеждата й бе, че насочването ще става само с изместване тежестта на тялото.
Когато конструкцията бе завършена, Анана я погледна критично и се намръщи:
— Не знам дали ще издържи на усилията. Както и да е, вече има само един начин да разберем.
Тя застана на позиция под делтаплана. После, вместо да се затича, както би постъпила на планетата, приклекна и отскочи във въздуха. Издигна се на трийсет и пет стъпки, вдигна малко носа нагоре, опитвайки се да хване вятър и измина късо разстояние. Уби скоростта точно преди кацане и леко се приземи.
Двамата мъже се придвижиха до нея на едри скокове. Тя обяви с широка усмивка на лицето:
— Първият делтаплан от антилопска кожа в историята, току-що извърши успешен пробен полет.
После продължи кратките си скокове и спря едва след като измина две мили. Върнаха се обратно и получавайки инструкции за двайсети път, Кикаха изпробва уменията си. Последва го МакКей и понеже всичко свърши без злополуки, решиха че денят е бил успешен.
— Утре отново ще тренираме в равнината — каза Анана. — В други ден ще се качим ниско в планините и ще опитаме късмета си там. Искам вие двамата да се научите да управлявате делтаплана в относително дълъг полет. Не очаквам от вас да станете професионалисти. Просто искам да добиете чувство за ориентация във въздуха.