На петия ден от тренировките започнаха да опитват завои. Анана ги предупреди да наберат достатъчно инерция, преди да пробват, понеже долното крило губело скорост. И ако тя паднела под определена граница, делтапланът просто пропадал. Двамата последваха съвета й и всичко мина без инциденти.
— Ще бъде добре, ако можем да скачаме от скала и да политаме от нея — обясняваше тя. — Това наистина ще ви бъде от полза. За нещастие тук няма възходящи термални потоци. И все пак така ще можете да летите на по-далечни разстояние. Дали да не опитаме.
Спътниците й казаха, че изгарят от желание да го направят. Наложи се да почакат докато съседната планина придобие нужната им форма. Защото на тях им трябваше планина, която да има един относително плавен склон, по който да се качват с делтаплана и друг почти вертикално спускащ се склон за скачане. Докато чакаха, тя построи първото си паракрило. То не можеше да се разгръща при скока понеже кожата бе прекалено твърда. Необходимата форма бе получена с помощта на лека дървена рамка.
След това изкачиха планината. Без да се колебае Анана прихвана крилото и го вдигна над главата си с връх, насочен надолу, за да попречи на вятъра да го подхване. След това скочи от извисяващия се на четири хиляди стъпки корниз, отпусна се, намести се между ремъците и полетя. Мъжете отскочиха от корниза точно навреме, защото миг по-късно той се откърти.
Наблюдаваха спускането й и прецениха, че беше по-твърдо, отколкото с делтаплан, видяха я как свива носа му, за да пикира с по-голяма скорост, после как го изнася нагоре, за да намали и как ловко манипулира с ремъците, избирайки място за кацане.
Когато се убедиха, че е жива и здрава, те се обърнаха и спуснаха по склона, по който се бяха качили.
На следващия ден скочи МакКей, а на по-следващия Кикаха. И двамата кацнаха без проблеми.
Анана се зарадва на успешното им представяне. Но не беше доволна от всичко:
— Крилото е прекалено тежко, за да се използва на планетата. Трябва да намерим по-леко дърво и нещо значително по-леко от кожата на антилопа за обличане на конструкцията.
Кожата вече миришеше отвратително. Наложи се да я изхвърлят, защото привличаше различни насекоми.
Анана направи ново крило с известни подобрения: процепи за маневриране и клапи на носа, които трябваше да предотвратят пълната загуба на скорост. Този път се качиха на друга планина, откосът на която бе не по-висок от хиляда стъпки. Анана отново скочи първа и се справяше отлично, когато от небето се спусна птица рок и заби нокти в крилото. После пое нагоре, размахвайки дългите си криле и се насочи към планината, където живееше.
Анана запрати секирата си нагоре. Острието едва докосна шията на птицата и падна. Но тя явно реши, че се е заловила с опасен противник. Освободи ноктите си и паракрилото полетя свободно. В продължение на няколко минути птицата я следваше. Ако бе решила да я атакува на земята, Анана вероятно щеше да бъде напълно беззащитна. Но тя само остро пикира над главата й, дрезгаво изграчи и отлетя в търсене на по-малко опасна и не толкова чуждоземна плячка.
Анана изгуби близо час в търсене на секирата, но накрая се отказа, без да я намери, и побягна към дома, защото а далечината се появи една моа. На следващия ден в търсенето взеха участие и тримата. Чак по обед МакКей се натъкна на секирата, скрита зад една скала, издигнала се от земята докато търсеха.
Следващата фаза на проекта предвиждаше да направят малък изпитателен балон. Но първо им трябваше заслон от вятъра. Вятърът, който се създаваше от движението на луната в атмосферата, имаше скорост към десет мили в час и никога не спираше да духа. А това означаваше, че те не биха могли да завършат пълненето на балона, преди вятърът да им го изтръгне от ръцете.
Работата им отне четири седмици. Копаха земята с ножове, със секирата и заострени колове. Когато се получи полукръгъл насип с височина шестнайсет стъпки, поставиха му покрив, държащ се върху забити в земята умрели дървета.
Тогава се захванаха с лов на антилопи. В края на продължилото два дни ловуване и пренасяне на кожите от най-различни и по правило отдалечени места, пред тях се издигаше огромен куп от кожи. Все в различна степен на разлагана.
Нямаше време за никаква почивка. Изстъргаха тлъстините и частично обезкосмиха кожите. Нарязаха ги, после Анана и Кикаха съшиха отделните парчета. МакКей се занимаваше да прави кожени ремъци и да плете мрежа от тях.
На сутринта очите им бяха зачервени и сълзяха. Въпреки това запалиха огън върху пръстения под на малката кошница. Използвайки дървени подпори изправиха отпуснатия балон, така че горещината на огъня да влиза право в тясното гърло. Балонът постепенно се пълнеше. Когато им се стори, че е готов да се отлепи от земята, те сграбчиха висящите краища на ремъците на мрежата и го изтеглиха изпод покрива. Вятърът го подхвана и потътри кошницата по земята. Изглежда огънят се размести, защото кошницата започна да дими. Но балонът продължаваше да се раздува и което бе по-важното… издигаше се!