Натъпкани с информация, тримата се хванаха на работа. Докато единият охраняваше Шубам, другите излизаха да търсят материалите, които им трябваха. Убиваха растенията, за които им бе казала, че може да съдържат галотанин или неговия еквивалент. Имаше едно друго дърво, което откриха и убиха, и което имаше изключително лека дървесина, оказала се в допълнение и много здрава.
Кикаха направи на Шубам патерица, така че отново да може да се придвижва, а Анана отделяше всеки ден по малко време, за да масажира полупарализираните крака на старицата. Не след дълго тя не само започна да обикаля наоколо, ами и наддаде на тегло. И все пак, макар да обожаваше да разказва на тримата най-различни истории и да се чувстваше така полезна както не се бе чувствала от дълго, тя не беше щастлива. Липсваше й племенния живот и най-много й липсваха внучетата. Но в нея имаше от стоическата твърдост на дивака, която й позволяваше да приема като лукс всичко, което за тримата бе минимално необходимото за оцеляването им.
Така изтекоха няколко месеца. Кикаха и спътниците му работеха от сутрин до късно след падането на нощта. Накрая дойде моментът, в който пред тях лежаха три паракрила, превъзхождащи предишното по тегло, якост и издръжливост. Конструкцията им бе фиксирана с дървени ребра и поради това крилата не можеха да се сгъват.
Знаейки от Шубам, че има едно дърво, чиято кора съдържа силна отрова, Кикаха и Анана тръгнаха да търсят горичка от подобни дървета. Най-сетне намериха такава, повалиха една дузина с ласата си и ги убиха. Не беше толкова лесно разбира се, защото едва се изплъзнаха на пипалата, които можеха да ги ужилят със същата силна отрова. Старицата им бе разказала как да извлекат отровата.
Кикаха бе много щастлив когато откри, че клоните на отровното дърво много приличат на земния тис. Той не пропусна възможността да си направи лъкове от тях, а за тетива се спря на кози черва. Постави на стрелите кремъчните наконечници, които бе взел от племето на Шубам и ги потопи в отровата.
Едва сега можеха да се захванат с лов на слонове. Макар дебелокожите тревопасни да имаха имунитет срещу отровата на много дървета, отровата на „тиса“ бе прекалено силна дори и за тях. След още един месец групата разполагаше с необходимия запас от ципа на слонско шкембе, необходима за уплътнение. И това не беше приумица, защото карантията на слоновете се оказа поне на две трети от теглото на същото количество кожи на газела. Анана свали обшивката на крилата и я смени с ципата.
— Сега вече мисля, че крилата са достатъчно леки, за да ги използваме дори и в гравитационното поле на планетата — каза Анана. — Всъщност мога да кажа, че съм сигурна. Не бих могла да кажа същото и за кожите.
Едно друго растение им даде — не без много усилия и разочарования в началото — лепкава субстанция. С нея можеха да запечатват краищата на лентите, от които щяха да ушият обшивката на балона. Направиха опит с няколко слонски ципи, слепени с новото лепило. Дори след двайсетчасов престой над огъня лепилото не се предаде. Започна да се разлага едва на трийсетия час.
— Това е добре — заключи Анана. — Надявам се да не летим с балона повече от един час. Освен това просто няма как да вземем дървета за горене за по-дълго.
— Изглежда като че ли най-сетне сме на прага да успеем — обади се Кикаха. — Но какво ще правим с нея? — и той посочи към старицата. — Нали точно тя ни спаси или най-малкото ни даде шанс да се преборим. Как да постъпим, когато дойде моментът да се понесем нагоре? Не можем просто така да я оставим. Още по-малко можем да я вземем с нас.
— Не се безпокой, аз вече обсъдих този въпрос с нея — успокои го Анана. — Тя разбира, че един ден ще трябва да си тръгнем. И е благодарна, че е доживяла до тази възраст, да не говорим, че ние й дадохме повече храна, отколкото някога е виждала.
— Така ли? И какво казваш ще стане с нея, когато решим да си вървим?
— Обещах да й прережа вените на китките.
Кикаха примижа.
— Ти си по-силна и от мен. Не мисля че бих могъл да го сторя.
— Имаш ли по-добре идея?
— Не. Щом трябва да бъде така. Радвам се, че не аз трябва да го сторя.
Двайсет и първа глава
Анана реши, че ще е по-добре да използват три малки вместо един голям балон.
— Разберете. За една и съща здравина материалът за големия балон трябва да е много по-як и по-тежък спрямо материала за по-малкия балон. Като правим три малки балони ние печелим в якост и икономисваме в тегло. Така че всеки от нас ще се издигне в собствен аеростат… Освен това малките балони имат по-малка площ и следователно ще се управляват по-лесно при този вятър.