Кикаха беше загубил прекалено много спорове с нея, за да се опита да възразява.
МакКей ненавиждаше да му бъде нареждано от жена, но съзнаваше, че тя знае какво прави.
Последните приготовления им костваха много усилия. Дори Шубам им помагаше макар да знаеше какво я очаква в деня на заминаването. Това не бе способно да помрачи ведрото й настроение. Дори да чувстваше скръб или печал, тя не го показа.
Накрая бяха готови. На земята лежаха три големи торби, проснати зад заслона. Бяха поставени в мрежа, изплетена от тънка, но много издръжлива щавена ципа. За нея бяха завързани въжета, на които висеше кошът. Анана би желала кошът да виси на отделна халка, привързана за мрежата. Това щеше да гарантира по-добра стабилност. За нещастие беше се оказало невъзможно да издълбаят три халки от дърво. Освен това, щом халката трябваше да издържи теглото на пасажера и на коша, значи тя трябваше да е достатъчно солидна, следователно и тежка.
Краищата на въжетата бяха завързани за ъглите на коша, който бе изработен от слепени едно за друго парчета здрава кора на дърво. В центъра му насипаха плътен слой пръст, върху който бяха подредени съчки. Дървените стърготини под тях имаха за цел огънят лесно да подхване. Имаше и прахан, кремък, който щеше да даде искра след удар в нож или секирата.
Насипът земя, който играеше роля на заслон, се бе срутвал четири пъти поради тектонични промени на терена. Петият насип беше два пъти по-висок и четири пъти по-дълъг от предишните. Покривът беше от клонки, поставени върху кръстосани пръти, крепящи се на изправени трупи.
В близост до отворения край имаше три макари, които трябваше да изиграят ролята на примитивни кранове. Здраво въже, изплетено от кожени ремъци, минаваше през горния край на мрежата, в която лежаха балоните.
Тримата изправиха празните торби на балоните и МакКей, който не искаше да чака и поради това държеше да излети пръв, запали огъня. Дим започна да изпълва увисналата торба.
Когато неговият балон започна да добива форма, Анана запали своя огън. Кикаха изчака няколко минути и последва примера й.
В небето вече се забелязваха ивиците на настъпващата „зора“. Откъм равнината се дочуваха ревове, ръмжене и излайвания. Животните се събуждаха за поредния ден, през който някои щяха да бъдат изядени, а други щяха да се нахранят с тях. Вятърът духаше без пориви със скорост към осем мили в час.
Балонът на МакКей се издуваше. Когато стана ясно, че ще се отдели от земята, МакКей скочи и преряза ремъка, привързан в горната му част. Изчака още една минута, после издърпа летателния апарат изпод хоризонталната греда, за която допреди малко беше завързан.
След малко Анана и Кикаха направиха същото.
Шубам беше седнала настрани. Стана и подпирайки се на патерицата, изкуцука до Анана. Каза й нещо тихо. Анана я прегърна и някак изненадващо за Кикаха замахна с ножа през китките й. Кикаха потисна желанието да извърне глава, преценявайки, че след като е оставил някой друг да свърши мръсната работа, той поне трябва да има смелостта да гледа.
Старицата се отпусна до коша на Анана и подхвана протяжна предсмъртна песен. Той й махна с ръка за сбогом, но тя изглежда не го забеляза.
По бузите на Анана се стичаха сълзи. Наведе се и някак прекалено старателно се зае да стъкмява огъня.
— Сбогом! — извика МакКей. — Дано все пак се видим по-нататък.
Изтегли балона си на открито. Бързо се качи в коша, хвърли още малко съчки на огъня и зачака. Вятърът над покрива изтегли балона настрани. Той започна да се издига, миг по-късно бе подхванат от пълната сила на течението и започна да се отдалечава от земята под ъгъл.
Балонът на Анана полетя няколко минути по-късно. Кикаха ги последва последен.
Той погледна нагоре. Паракрилото все още бе прикрепено към мрежата и изглеждаше наред. Бяха решили да го привържат към горната част на балона още докато беше на земята. На един наблюдател в далечината това би изглеждало като че ли някакъв молец е кацнал върху гигантска електрическа крушка.
Полетът му доставяше особена тръпка. Липсваше каквото и да е било усещане за летене. Кикаха си помисли, че сигурно би се чувствал така и върху летящо килимче. Естествено не се долавяше никакъв вятър, защото балонът се носеше със скоростта на вятъра.
Някъде над него се издигаха другите два балона. Той видя че Анана му махва с ръка и отвърна на поздрава й. След това реши, че трябва да обърне повече внимание на огъня.
Сети се да погледне надолу към мястото, от което бяха излетели. Шубам се бе превърнала в мъничка фигурка, която след малко бе закрита от покрива.