Бяха изтощени и ги мъчеше нечовешка жажда. Но не можеха да си позволят да изоставят така дълго преследваната от тях цел. От друга страна… имаха ли избор?
Той отново вдигна поглед нагоре, този път към събиращите се в небето тъмни облаци.
— Скоро ще завали. Поне ще се напием. Какво ще кажеш да почиваме тук тази нощ? Утре може да ни дойдат някои по-свежи идеи.
Анана се съгласи, че това е най-доброто, което могат да направят. Два часа по-късно се отприщи порой, продължил без отслабване поне няколко часа. Утолиха жаждата си, но бяха като полуудавени кученца, когато стихията отмина. Беше им студено, трепереха и бяха мокри от глава до пети. И все пак когато падна нощта, вече бяха изсъхнали и заспаха в прегръдките си.
Към обяд на следващия ден коремите им ръмжаха като гладни лъвове, обикалящи около клетка, пълна с месо.
— Ще трябва да излезем на лов, Анана, преди съвсем да отпаднем — каза Кикаха. — Винаги ще можем пак да се върнем тук, макар тази мисъл да не ми е особено приятна. Ако можехме да направим кука с въже, качването на балкона над нас не би било проблем. Кой знае, може неговата врата да не е заключена. Пък и защо ли трябва да я заключват?
— Защото Уртона не би поел и най-малък риск — отговори му Анана. — Както и да е, докато направим куката и изплетем въжето за нея, дворецът ще ни се е изплъзнал. Може дори да загубим следите му.
— Права си — Кикаха отново се обърна към вратата и я заблъска с юмруци. В центъра на огромната стая зад нея се виждаше голям фонтан. Струята бликаше от рога на мраморен тритон. Кикаха замръзна на мястото си и прошепна: — О, о! Не мърдай, Анана! Някой идва насам!
Анана се намираше встрани от вратата, така че бе извън полезрението на евентуалните обитатели на двореца.
— Това е Червения Орк! Видя ме! Вече е късно да се крия! Прехвърли се през балкона! Там има някакви орнаменти, на които можеш да увиснеш. Не знам какво ще се опита да ми стори, но ти би могла да го изненадаш по някакъв начин. Ще изиграя ролята на примамка!
С периферното си зрение той я видя да се премята през парапета и да изчезва от балкона. Остана където си беше, без да отмества поглед от чичо й. Орк бе облечен във великолепни одежди от блестяща материя. Стигащите до средата на прасците му панталони бяха обтегнати, ботушите бяха аленочервени с извити върхове, сакото бе двуредо, ръкавите широки, ризата набрана и с голяма островърха яка, украсена с брилянти.
Усмихваше се, но в ръката си държеше зловещо изглеждащ лъчемет.
Спря за миг зад вратата. Отиде до двата й края, за да разгледа балкона. После вдигна ръка към стената, очевидно натискайки невидим за Кикаха бутон. Вратата се плъзна нагоре.
Държеше оръжието, без да го отмества от гърдите на Кикаха.
— Къде е Анана?
— Умря — отговори Кикаха.
Орк се усмихна отново и натисна спусъка. Кикаха бе отхвърлен назад и се заби в парапета. Отпусна се на пода на полупарализиран. Някакво все още действащо ъгълче на съзнанието му регистрира, че Орк излиза на балкона, навежда се през него и изрича:
— Качи се, Анана! Играта ми е напълно ясна! Но на твое място бих хвърлил ножа.
Секунда по-късно тя се прехвърли обратно през парапета. Орк отстъпи назад през вратата, държейки я под прицел. Анана погледна към Кикаха и попита:
— Мъртъв ли е?
— Не, лъчеметът беше настроен на минимална мощност. Видях и двама ви още снощи, след като алармата се задейства. Твоят глупав жребец-леблабий има неблагоразумието да блъска по вратата. А датчиците са много чувствителни.
— Значи си ни наблюдавал — отбеляза Анана. — Искал си да видиш какво ще опитаме.
— Да, разбира се — пак се усмихна Орк. — Макар да знаех предварително, че няма какво да направите. Но ми харесваше да гледам как се мъчите да измислите нещо.
Той премести поглед върху Рога, пристегнат на рамото й.
— Най-сетне е в ръцете ми. И сега вече ще мога да се махна оттук.
Той натисна повторно спусъка и Анана падна върху парапета. В този момент Кикаха почти се беше възстановил, макар все още да бе малко замаян. Но ако Орк се приближеше достатъчно до него…
Повелителя не направи нищо подобно. Той отстъпи няколко крачки, каза нещо и през вратата излязоха два робота. На пръв поглед бяха като истински човешки същества. Но мъртвият взор в очите им, известната скованост в движенията им, на които липсваше естествената грациозност на хора или животни, показваха, че под онова, което се възприемаше като естествена кожа, има пластмаса и метал. Единият взе ножа на Кикаха и го изхвърли през балкона. Другият свали миниатюрното устройство от китката на Анана. После изтеглиха и двамата за краката в стаята. От едната страна имаше голяма полусфера от плътно преплетени жици, поставена на платформа с шест колела. Роботът леко вдигна Анана и я напъха през малкия отвор на клетката. Вторият направи същото с Кикаха. Вратата щракна и двамата пленници се озоваха в нещо като гигантска мишеловка.