Когато се събудиха, вратата на апартамента се отвори, преди да успеят да слязат от леглото. Един робот избута количка, отрупана с подноси с топла и апетитно изглеждаща храна и чаши с нектар от мускатов пъпеш. Нахраниха се, отново се изкъпаха в банята и излязоха от нея. Роботът ги чакаше с дрехи, които им станаха като шити по мярка.
Кикаха не знаеше как точно им бяха взели мярката, но дори не изпитваше любопитство по този въпрос. Вълнуваха го много по-важни неща.
— Това специално отношение започва да ме безпокои. Имам чувството, че Орк само ни подготвя за неприятна изненада.
Роботът дискретно почука на вратата. Анана му каза да влезе. Той спря пред Кикаха и му подаде бележка. Кикаха я разгъна и каза:
— На английски е. Не познавам този почерк, но трябва да е на Орк. — И прочете на глас: „Погледнете през някой прозорец“.
Ужасени от мисълта за онова, което можеха да видят, но прекалено любопитни, за да се въздържат, те бързо минаха през няколко стаи и един дълъг коридор. През прозореца в края му се разкриваше картина, която в по-голямата си част представляваше въздух. Далече под тях в празното пространство бавно се носеше мъничка сфера. Светът на Уртона.
— Ето го и номерът! — отбеляза Кикаха. — Орк е извел двореца в космоса! И естествено се е погрижил да не ни остави път за връщане долу!
— И е дезактивирал всички врати, разбира се! — предположи Анана.
Следващият ги робот издаде звук, точно наподобяващ онзи, с който един вежлив иконом би привлякъл вниманието на господаря си. Те се обърнаха и роботът подаде на Кикаха следваща бележка. После проговори на английски:
— Господарят ми поръча да ви предам надеждите му, сър, че това ви е доставило удоволствие.
Кикаха прочете: „Дворецът е в низходяща орбита“.
— Имаш ли още съобщения за нас? — обърна се той към робота.
— Не, сър.
— Можеш ли да ни отведеш до централния пулт за управление?
— Да, стр.
— Тогава води ни, МакДъф14.
— Какво означава „МакДъф“, сър?
— Изтрий думата от паметта си. Как те наричат? Искам да кажа, какъв е идентификационния ти номер?
— Едно, сър?
— Нека бъде Едно тогава.
— Не, сър. Не „едно тогава“. Само „Едно“.
— В името на Илмаруолкин — въздъхна Анана, — ще престанеш ли да се правиш на клоун?
Те последваха Едно в огромно помещение, където имаше голямо открито возило на колела, позволяващо да се качат на него едновременно четирима. Роботът седна на мястото на водача. Те двамата се наместиха на задната седалка и колата пое тихо и гладко. След като минаха по цялата дължина на няколко коридора, роботът влезе с колата в голямата кабина на асансьор. Слезе, натисна няколко бутона и кабината се изкачи на трийсет етажа. Роботът, който се бе върнал зад волана, подкара колата по коридор и измина по него близо четвърт миля. Тогава спряха пред една врата.
— Входът на центъра за управление, сър.
После слезе и застана до вратата. Те го последваха. Вратата беше заварена за стената.
— Единственият вход ли е това?
— Да, сър.
Ставаше ясно, че Орк е взел мерки да не могат да влязат. Всякакви средства, с които биха могли да отворят вратата, включително лъчемети, сигурно бяха изхвърлени от двореца. А може би играта на Орк продължаваше и той просто правеше нещата по-трудни? Дали все пак не бе оставил някакви инструменти, които да открият след дълго търсене, може би за да установят след като влязат в центъра, че всички органи за управление са унищожени?
Намериха прозорец и отново погледнаха в червеното пространство.
— Ще мине известно време, преди да паднем на планетата — отбеляза Кикаха. А междувременно можем да се храним, да пием, да се любим и да спим. И да търсим като побъркани някакъв начин да се измъкнем от тази каша. Но ако Орк си мисли, че ще страдаме, докато се носим надолу, той просто не ни познава.
— Да, но стените и вратата сигурно са направени от импервиум, както стаята, в която бяхме затворени. Никакви лъчемети няма да ни помогнат. Нямам ни най-малка представа как е успял да завари вратата за стените, но някак е успял да го направи. Така че не виждам начин да проникнем вътре.
Започнаха с оглед на цялата сграда, отнел им дни наред, макар да пътуваха с колата. Намериха хангар, в които имаше празни отделения за пет летателни апарата. Орк дори не се бе потрудил да затвори вратата. Вероятно ги бе изстрелял на автопилот.
14
леко изменена фраза от пиесата „Макбет“, използвана иронично, за да бъде помолен някой да ви отведе до някакво място — Бел.пр.