Но племенницата му и нейният любим съвсем не бяха сигурни, че изобщо нещо се е променило. Щом той не можеше да си пробие път отвътре, те едва ли щяха да могат да направят нещо за него отвън. Още повече, че за разлика от него те нямаха дори и лъчемет. За щастие тръбата, която обезпечаваше живота на Орк, бе от мед. След като роботите изработиха по негово указание няколко специални инструмента, Кикаха най-сетне успя да пререже медната тръба пред сглобката с импервиума.
Получи се отвор, през който Орк получаваше въздух и можеше да комуникира с външния свят. Но Кикаха и Анана не застанаха непосредствено пред отвора. Орк спокойно би могъл да ги застреля през него.
— Правилата на играта се промениха, Орк — бяха първите думи на Кикаха. — Ти имаш нужда от нас, ние — от тебе. Ако ни сътрудничиш, аз обещавам да ти позволя да отидеш, където пожелаеш, при това жив и здрав. Ако откажеш… е, тогава ще умреш. Може би и ние, но дали това ще ти свърши някаква работа?
— Не мога ти вярвам, че ще удържиш на думата си — мрачно отговори Орк.
— Щом така предпочиташ, така да бъде. Но аз и Анана няма да допуснем да загинем просто ей-така. В момента изработваме парашути. Да, това значи, че ще останем на този свят, но поне ще сме живи.
— Парашути ли? — изразът на лицето му подсказваше, че тази мисъл изобщо не бе минала през главата му.
— Да. Една стара американска поговорка казва, че има много пътища за постигане на дадена цел. А аз съм роден да намирам всякакви пътища. Аз… Анана и аз… ще се измъкнем от тази каша. Но ни трябва информация, която можеш да ни дадеш. Сега… ще ни я дадеш ли, което би означавало, че може би и ти ще живееш? Или ще се цупиш като разглезено дете и ще предпочетеш да умреш?
Орк скръцна безсилно със зъби и примирено попита:
— Добре тогава! Какво искаш?
— Точен разказ как попадна тук. С всички подробности, които биха могли да имат някакво значение.
Орк разказа как бе изследвал огромната зала с множеството пултове за управление. Задачата му била значително ускорена след разпита на роботи Едно и Две. После разбрал как да активира няколко от вратите. Бил крайно предпазлив и преди да опита сам, карал роботите да ги активират. Така че те да станат нищо неподозиращите жертви, ако е заложен някакъв капан.
Една от тях осъществявала връзката с множество телепортиращи врати, скрити из разни канари, пръснати по цялата планета. Изглежда Уртона разполагал със средство да ги идентифицира. Вероятно се бе надявал да разпознае една от тези врати по време на странстванията си долу. И тогава, изговаряйки една-две кодови думи, щял да се прехвърли в двореца. Явно не бе имал късмет.
Орк идентифицирал три врати към други светове. Едната извеждала в света на Джадауин, другата — в Земя-1 и третата — в света на вече покойния Уризен. Имало още много, но Орк не искал да ги активира. Страхувал се да не му изневери късметът. По някакво чудо до момента не бил задействал никакви клопки. И накрая, всичко от което имал нужда, била вратата към Земя-1.
И така, уверил се, че пътищата му за отстъпление не са затворени, Орк наредил на Едно и Две да запечатат вратата.
— Значи си се погрижил да програмираш мъченията ни предварително? — осведоми се Анана.
— А защо не? — попита Орк. — Ти не би ли постъпила по същия начин?
— Едно време бих го направила. Всъщност ти ни направи услуга, освобождавайки ни да се насладим на ужаса от падането. Макар да не си предполагал, че е така.
— Най-голямата услуга е направил на себе си — подчерта Кикаха.
Тогава Орк активирал вратата за Земя-1. Преминал през отвора между двете вселени, основателно очаквайки да се озове в някоя пещера. През вратата се виждала долина, отвъд която се извисявали гористите склонове на планина. Помислил, че това е същата пещера, през която Кикаха и Анана били пристигнали в Калифорния15.
Но Уртона просто бил създал умела симулация с цел да притъпи бдителността му. За да бъде илюзията пълна, бил програмирал и роботите за в случай, че някой крайно недоверчив Повелител се накани да използва точно тази врата. Или поне Орк предполагаше, че е така. Защото наредил на робота, наречен Шест, да мине през вратата. Шест се подчинил, разходил се из пещерата, надникнал през отвора й навън и се върнал обратно през вратата.
Едва сега Орк заповядал на Едно и Две да запечатат командния център със сплав от импервиум. И минал през вратата.