— Този лукав шаг (вид пор) е предвидил, че някой ще използва робот за проверка на безопасността. И е взел необходимите мерки с робота нищо да не се случи.
— Уртона винаги се отличаваше с голяма хитрост — подчерта Анана. — Но залагаше прекалено много на технологическите средства за защита. Затова когато остана да разчита на собствените си сили, той не се оказа на обичайната си висота. — Тя направи кратка пауза, помисли и допълни: — Абсолютно същото се отнася и до тебе, чичо.
— Е, аз не се представих чак толкова зле — озъби се той с почервеняло лице.
Кикаха и Анана избухнаха в смях.
— Не — съгласи се тя. — Как можа да ми хрумне. Виж къде се намираш.
Орк бил прехвърлен обратно само на няколко крачки от изхода на пещерата или по-скоро на онова, което приел за пещера. Миг по-късно вече се намирал в куба.
Кикаха дръпна Анана в единия от ъглите, за да поговорят, без да бъдат чути.
— По някакъв неясен начин онзи тайнствен англичанин е намерил врата за друга вселена в стената, която се намира в края на коридора — обясни той. — Може да е попаднал на бележника с кодови думи на Уртона. Както и да е, там където е минал един, могат да минат и други. Рога би ни помогнал. Но не можем да се доберем до него… Какво обаче би попречило на Орк да изсвири нотите вместо нас? Ще запишем мелодията и ще я използваме, за да отворим вратата.
— Де да беше възможно — поклати глава Анана. — Този номер е толкова очевиден, че е опитван и преди. Оказва се, че в механизма на Рога има някакъв компонент, който изцяло отсъства в записа.
— Опасявах се, че може да е така — призна той. — Но трябваше да попитам. Ето какво, Анана. Уртона сигурно е монтирал врати навсякъде из двореца си. Сигурно сме минали покрай десетки, без да подозираме, защото са скрити в стените. Логиката изисква повечето от тях да обезпечават пътища за бягство от едно място в тази сграда до друго. Това би позволило на Уртона да надхитри всеки, който би се опитал да си играе на игрички с него тук… Със сигурност обаче има и няколко врати, които му позволяват да се прехвърли в други светове. И те могат да бъдат използвани само в случай на изключителна опасност. Една от тях е телепортиращата врата в края на съседния коридор. Мисля…
— Не е задължително — досети се за мислите му Анана. — Не разполагаме с никаква информация и тази врата може просто да води в командния център или някое друго място в двореца.
— Не. Ако беше така, датчиците биха разкрили пред Орк присъствието на англичанина тук.
— Заблуждаваш се. Уртона спокойно може да е оставил места без датчици, където да се скрие, ако врагът случайно завладее командния център.
— Смятам се за хитрец номер едно и въпреки това понякога си мисля, че вие Повелителите ме слагате в джоба си. Добре… само минутка. Нека попитам Орк нещо.
Той се върна при куба. Изпълнен с подозрение Повелителя го попита:
— Какво замисляте сега?
— Нищо, което не би могло да ти помогне — поусмихна се Кикаха. — Само вземаме предпазни мерки да не ни изиграеш отново. Кажи ми нещо сега… Индикаторите в командния център показват ли дали тук има скрита система от допълнителни датчици?
— Защо питаш?
— Дявол да те вземе! — извика Кикаха. — Губиш ни времето. Защо не разбереш, че трябва да те извадя на свобода, та макар само и само да си получа обратно Рога!
Орк се поколеба, но отговори:
— Да, има скрити датчици. Отне ми доста време да ги открия. Всъщност аз дори не ги търсих. Натъкнах се на тях, докато търсех нещо съвсем различно. Проверих ги и забелязах, че се контролират от стаи, необхванати от главната система за наблюдение. Понеже никой не използваше тези стаи реших, че и никой не се крие в тях. Беше трудно да приема, че там може да има някой, който доброволно да се лиши от възможността сам да узнае къде съм аз.
— Надявам се паметта ти да е добра. Къде са те?
— Паметта ми е отлична — сухо го увери Орк. — Аз не съм ти някое от вас, нещастни низши създания!
Кикаха направи гримаса. Повелителите бяха най-надменните и труднопоносими същества, с които някога се бе срещал. От друга страна това беше добре за него. Никога не би оцелял след сблъсък с Повелител, ако той не използваше непрестанно част от съзнанието си, за да подхранва собственото си его. Те наистина не бяха способни на стопроцентова мисловна концентрация.
Е, добре, егото на Кикаха също не бе за пренебрегване. Но не бе болно, както тяхното.
Повелителя помнеше само няколко от местата, където бяха монтирани датчиците на допълнителната тайна система за наблюдение. Едва ли бе възможно да знае всичките, понеже те бяха много. Все пак можа да опише на Кикаха къде се намираха три от тях. Освен това му разказа как да задейства системата.