Кикаха изтегли ножа си. В този миг през неподвижните устни на робота се разнесе гласът на Уртона:
— Виждам те, леблабий! И ще те убия!
В продължение на цяла секунда Кикаха не разбра какво се бе случило. Едва след това го осени прозрението. Уртона беше задействал трансивера в тялото на робота и сега говореше през него. И най-вероятно гледаше бъдещата си жертва през очите на Едно.
Тази ситуация предоставяше на Кикаха едно предимство. Уртона не можеше едновременно да наблюдава битката между човек и робот от контролната зала, и да върви насам.
Кикаха скочи към робота, спря се, отскочи назад и замахна с ножа, единствено с цел да провери бързината на неговите рефлекси. Роботът обаче дори не направи опит да блокира ръката му или да му отнеме ножа. Просто продължаваше да върви към Кикаха.
Той скочи покрай Едно и рязко удари. И улучи. Острието разби материала, оформен да изглежда като човешко око. Дали обаче беше повредило и видеокамерата в него?
Нямаше време да провери. Отново се приближи, този път отляво. Роботът още не бе завършил завъртането си, когато ножът пръсна и другата очна ябълка.
Кикаха разбра, че Едно не е достатъчно бърз за него. Нямаше никакво съмнение, че е много по-силен, но в момента важна бе бързината. Той изтича зад Едно и спря. Роботът продължи да се движи напред. Сигурно беше лишен от зрение, а това означаваше, че Уртона веднага ще предприеме ответен ход.
Кикаха бързо се огледа. Зад дългите голи стени можеше да съществуват телепортиращи врати. Уртона най-вероятно щеше да избере да дойде през врата, скрита от погледа на противника му. Например в пространството зад конзолата на пулта за управление. Тя не беше опряна до стена.
Той изтича и се скри зад нея. Минаха секунди, после минута. Може би Уртона се бавеше, за да намери оръжие. Ако бе така, той вероятно бе отишъл в тайния си оръжеен склад, тъй като Орк се бе погрижил да изхвърли всичкото оръжие, на което се бе натъкнал.
Или бе решил да остане в контролната зала, където се намираше в безопасност. Оттам той можеше да нареди на всички роботи в двореца, а те бяха няколко десетки, да обградят тази стая.
И най-сетне дали не се бе прехвърлил в някоя съседна стая и сега се прокрадваше към своя враг. В този случай той наистина би се погрижил да не припарва насам без лъчемет в ръка.
Разнесе се глух удар от сблъскването на робота със стената. Или поне Кикаха се надяваше звукът да е от това. Не му се искаше да подава глава, за да провери.
Единственото му предупреждение бе трепкащия светещ кръг с диаметър по-голям от ръста на висок човек, който се появи на стената вдясно от него. Кръгът бързо се превърна в отвор в стената. През него пристъпи Уртона, но Кикаха вече се бе хвърлил върху му, с надеждата двамата да се озоват обратно в контролната зала, преди вратата да се затвори.
Паднаха на пода. Кикаха съумя да остане върху Повелителя, стиснал с все сила китката на ръката, в която бе оръжието. Другата ръка опря ножа в шията му. Погледът в очите на Уртона бе размътен след удара на главата му в пода.
Кикаха безжалостно изви китката и лъчеметът издрънча. После бързо се претърколи, сграбчи оръжието и се изправи.
Озъбен, Уртона разтърсваше глава, опитвайки се да стане. Но веднага се отпусна обратно на пода, когато Кикаха му заповяда.
Към двамата се отправи робот Шест. Кикаха бързо нареди на Уртона да каже на робота да не предприема никакво действие. Повелителя се подчини и роботът се върна обратно при стената.
— Никога не съм си мислил, че е възможно да дойде ден, когато ще бъда доволен да те видя — усмихнато проговори Кикаха. — Но ето че е точно така. Ти, така да се каже, си ръката, която извади кестените от огъня за мен. За мен и за Анана.
Уртона изглеждаше като човек, неспособен да повярва, че това се случва точно на него след всички лишения, през които бе минат, след множеството изпитания, след които бе оживял, след късмета да се натъкне на врата за двореца. Защото сигурно си бе мислил, че всичките му врагове или бяха безнадеждно загубени някъде по планетата, или по-вероятно бяха мъртви. Така че се виждаше отново като крал в двореца си.
Какъв ли шок бе изживял, когато бе видял заварената врата на командния център. Значи някой все пак се бе промъкнал дотук. Може би Повелител от друг свят, успял по някакъв начин да открие начин да проникне тук. Съвпадението във времето с другите му неприятности правеше тази възможност малко вероятна. Уртона сигурно се бе досетил, че Орк, Анана или Кикаха бяха успели да се доберат до двореца му. Но те не биха могли да влязат в командния център, където бе концентрирана цялата му мощ. Първото, което бе направил, бе да коригира низходящата орбита. След като се бе уверил, че няма опасност дворецът да падне на повърхността, той бе започнал проверки с помощта на датчиците. Първо с главната система. Нямаше никакво съмнение, че една от мигащите червени лампички на пулта пред него му бе разкрила, че някой се е хванал в заложения капан. След като бе проверил, той бе видял, че Орк е попаднал в куба.