— Преди да се разделим — започна той, — искам да изясним между нас някои неща, ако е възможно. Уртона, знаеш ли нещо за някакъв англичанин, роден през осемнайсети век? Червения Орк го намерил тук, когато влязъл в двореца.
— Още някой ли е успял да влезе? — обезпокои се Уртона.
— Да, ясно е какво знаеш. Добре, може би ще се срещнем с него при друг случай. Уртона, твоята племенница ми обясни някои неща за конвертора на енергия, който захранва този вълшебен летящ дворец. Тя ми каза, че всеки конвертор може да се нагласи в режим, който ще го претовари, но системите за автоматично регулиране ще се намесят в критичния момент. Ако разбира се не са изключени преди това. Искам от теб да програмираш режим на претоварване, който да стигне максимума си след точно петнайсет минути. Искам също да изключиш автоматичната регулировка.
— Но защо? — пребледня Уртона. — Ти искаш да ме… взривиш?
— Не. Когато дворецът избухне, ти отдавна няма да си в него. Намерението ми е да унищожа двореца ти. Така че никога повече да не можеш да го използваш.
Уртона не попита какво ще се случи, ако откаже да се подчини. Под зоркия контрол на Анана, той извърши необходимите манипулации. Върху пулта започна да мига голям червен индикатор. На един от екраните се появи надпис на езика на Повелителите: „Претоварване!“. Разнесе се пронизителен звуков сигнал.
Дори Анана изглеждаше неспокойна. Кикаха се усмихна, въпреки че и той се тревожеше.
— Окей. Сега да активираме вратите за Земя-1 и света на Джадауин.
Той беше запомнил ключа, с който можеше отново да включи автоматичния регулатор, в случай, че Уртона опита някой отчаян номер.
— Знам че е в кръвта ти да си коварен и лукав, Уртона — предупреди го Кикаха. — Постарай се за малко да подтиснеш естествената си злоба. Стисни зъби и не опитвай нищо поне за кратко. Лъчеметът ми е настроен на рязане. Ще те направя на филии при първото съмнително движение.
Уртона не отговори.
Върху високата гола стена се появиха два светещи кръга. После се изчистиха. През единия се виждаше вътрешността на пещера — същата, през която Кикаха и Анана бяха пристигнали в южна Калифорния. През другия се разкриваше гледка надолу по склона на залесена долина, на дъното на която течеше зелена река. Някъде в далечината имаше малко селце. От комините на къщите му се издигаше дим, а върху скалния откос над него се издигаше каменен замък. Небето бе ярко зелено.
Кикаха изглеждаше доволен.
— Прилича ми на Драхеланд. Трето ниво, Абхархплунта. Бил ли е някой от вас там някога?
— Промъквах се на няколко пъти за кратко в света на Джадауин — отговори неохотно Уртона. — Планирах някой ден да… го…
— Да го отнемеш от Джадауин? А-а-а, забрави това! Сега, Уртона, отвори врата, която ще те прехвърли на повърхността на твоята планета.
— Но нали каза…! — заекна пребледнелият Уртона. — Нима…? Искаш да ме изоставиш тук?
— А защо не? Този свят е твое творение. Ще можеш да живееш в него до края на живота си. Който несъмнено ще е кратък и достатъчно нещастен. Както казват земляните „Нека наказанието да отговаря на престъплението!“.
— Това не е справедливо! — извика Уртона. — Ти позволяваш на Орк да се върне на Земята. Не бих казал, че е кой знае какъв свят, но в сравнение с този, е направо рай.
— Я виж кой говори за справедливост! Защо ми се струва, че ти си готов да молиш за милост? Ти, господар сред Повелителите!
Уртона разкърши рамене.
— Не. Но ако си мислиш, че се виждаме за последен път…
— Знам, знам. Мисля че вече се досещам. Да, не бих се изненадал, ако се окажа прав. Обзалагам се, че някъде на планетата има врата, маскирана в канара, която извежда в друг свят. Е, ти никога няма да си признаеш дали е така. Надяваш се, че някой ден ще ме изненадаш на някой свят, нали? Когато намериш канарата… ако това някога стане. Е, успех! Кой знае, когато се срещнем може и на мен да ми е доскучало и да имам нужда от сблъсък с корав съперник. Да вървим.
Уртона се отправи към стената.
— Кикаха! Спри го! — каза с остър глас Анана.
— Спри или ще стрелям! — извика той на Повелителя.
Уртона спря, но не се обърна.
— Какво има, Анана?
Тя погледна огромния хронометър на стената.
— Не усещаш ли, че опасността още не е отминала? Откъде знаеш какво смята да направи? Какво ще се случи когато произнесе кодовата дума? Най-добре да изчакаме до последния възможен момент. Нека Орк се прехвърли, за да деактивираме вратата след него. След това ще се прехвърлим и ние. А после нека заминава и Уртона. Но аз предлагам да го направи, когато остане сам.