В покрайнините на града поспряхме тук-там, за да съберем някои наеми. Той притежаваше няколко къщи тук и навсякъде наоколо. Всичките в западнали квартали. Във всичките живееха негърски семейства. Наемите трябвало да се събират всяка седмица, обясни ми той. Цветнокожите не можели да се оправят с парите.
На един празен парцел близо до една от тези бараки той ми даде по-нататъшни инструкции. Този път — как се завива обратно, как се спира внезапно, как се паркира. И как се връща на заден. Връщането на заден било много важно, така каза.
От напрежението се изпотих за нула време.
— Добре — каза той. — Да потегляме. Скоро ще излезем на магистралата и ще й отпусна юздите. Бърза е като вятъра — ще видиш… О, между другото, ако се паникьосаш и не знаеш какво да правиш, просто изгаси мотора и удари спирачки.
Щом излязохме на скоростната магистрала, лицето му грейна. Нахлупи каскета над очите си.
— Дръж се! — изкомандва той и фшшшшт! — полетяхме. Стори ми се, че не се докосваме до земята. Погледнах спидометъра — осемдесет и пет мили в час. Той даде още газ.
— Може и сто да вдигне, и няма да го усети. Не се тревожи, държа я здраво.
Не казах нищо — само се стегнах и притворих очи. Когато слязохме от магистралата, предложих да поспрем за няколко минутки, да си поизпъна краката.
— Забавно беше, нали? — кресна Реб.
— Ха на бас.
— Някоя неделя — продължи той — като съберем наемите, ще те заведа в един ресторант — там готвят великолепни патенца. Или пък можем да отидем в Ийст Сайд в една полска гостилница. А какво ще кажеш за еврейски гозби? Както кажеш. Твоята компания ми е толкова приятна.
В Лонг Айлънд Сити се отклонихме да купим провизии: херинга, пушена бяла риба, соленки, Lachs, кисели краставички, царевичен хляб, сладко масло, мед, орехи и лешници, огромни глави червен кромид, чесън, каша и така нататък.
— И да не правим друго, хапваме добре — каза той. — Добра храна, добра музика, добър разговор — какво ли друго му трябва на човек?
— Добра съпруга, може би — изтърсих аз доста необмислено.
— Съпругата ми е добра, но темпераментите ни не си пасват. За нея аз съм твърде обикновен. Прост работник.
— На мен не ми правиш такова впечатление — отбелязах.
— Налягам си парцалките… Май остарявам. Някога раздавах добри юмруци. И това ми навлече купища бели. Много играех и на комар. Лошо е да имаш жена като моята. Между другото, залагаш ли на коне? Аз все още залагам по нещичко чат-пат. Не мога да ти обещая да те направя милионер, но винаги мога да ти удвоя парите. Като решиш, казвай. При мен парите ти са на сигурно място, запомни.
Навлизахме в Грийнпойнт. Гледката на бензиновите резервоари предизвика у мен пристъп на сантименталност. Тук-таме се виждаха църкви — като извадени от Русия. Имената на улиците ставаха все по-познати.
— Имаш ли нещо против да спрем на улица „Дево“ №181? — попитах.
— Разбира се, защо не? Някои познат ли живее там?
— Живееше навремето. Първата ми любима. Ще ми се да хвърля един поглед на къщата, това е.
Той механично натисна педала на газта. Червената светлина на светофара ни гледаше в очите. Той премина.
— За мен пътните знаци не значат нищо — каза той, — но недей да следваш примера ми.
На №181 слязох, свалих шапка (все едно отивах на гроб) и се приближих до парапета пред полянката. Погледнах към прозорците на салона. Щорите бяха спуснати, както винаги. Сърцето ми затупка също като преди години, когато, гледайки прозорците, се надявах и се молех да съзра сянката й да преминава. Само за един-два кратки мига оставах там и побягвах. Понякога обикалях квартала три-четири пъти — за всеки случай. (Горкичкият мръсник — рекох си. — Ти все още обикаляш този квартал.)
Щом се обърнах към колата, вратата на мазето щракна и възрастна жена подаде глава оттам. Отидох при нея и с разтреперан глас попитах дали някой от семейство Гифърд все още живее в квартала.
Тя ме погледна втренчено, сякаш виждаше привидение — поне така ми се стори — и отговори:
— Не, за бога! Те се преместиха още преди години!
Замръзнах.
— Защо — продължи тя. — Познавахте ли ги?
— Да, едно момиче от семейството, но не мисля, че ще ме помни. Уна, така се казваше. Знаете ли какво е станало с нея?