Тя стана напето, отметна косата от челото си и се запъти към кухнята. Почти като сомнамбул.
— Да седнем на масата — предложи Реб. — Вие сигурно сте прегладнели.
Госпожа Есен се оказа добра готвачка, ала твърде разточителна. На масата имаше храна колкото за два пъти по толкова хора. Виното беше гадно. Евреите рядко разбират от хубаво вино, отбелязах си наум. С кафето и десерта поднесоха Kiimmel и Бенедиктин. Духът на Мона се приповдигна. Тя обичаше ликьори. Забелязах, че госпожа Есен не пие нищо освен вода. От друга страна, Реб щедро си наливаше. Бих казал, че беше леко подпийнал. Говореше завалено и ръкомахаше тромаво. Хубаво беше да го гледаш такъв — най-после се държеше като самия себе си. Разбира се, госпожа Есен се правеше, че не забелязва. Но синът беше възхитен — много му беше приятно да гледа как дъртият се прави на глупак.
Атмосферата беше доста странна и мистериозна. От време на време госпожа Есен се опитваше да издигне разговора на по-високо ниво. Заговори дори за Хенри Джеймс — нейната идея за спорна тема, без съмнение — но номерът не мина. Реб командваше парада. Сега той ругаеше свободно и наричаше равина дръвник. За него нямаше ала-бала. Юмручен бой и кейч, както му викаше сега — на тази тема беше минал. Плюеше Бени Ленард, своя идол, и превъзнасяше Стрейнджър Луис, когото презираше.
За да го подразня, му подхвърлих:
— А какво ще кажеш за Уилсън Червената капа?
(Навремето той работеше за мен като нощен куриер. Глухоням, ако си спомням вярно.)
Той го отхвърли:
— Трета класа. Боклук.
— Като Бойния Нелсън — забелязах.
Тук се намеси госпожа Есен и предложи да се оттеглим в другото помещение — салонът.
— Там можете да си поговорите на спокойствие — предложи тя.
Госпожата и дъщеря й станаха да раздигат масата. Раздигнаха я мълчаливо и сръчно, също като майка ми и сестра ми, и оставиха на масата само бутилките и чашите.
Реб ме сръга и ми довери, както си въобразяваше, шепнешком:
— Щом ме види, че съм на кеф и почва да се заяжда. Такива са те, жените.
Оттеглихме се в салона, където се разположихме нашироко по канапета и фотьойли. Не ме беше грижа какво и как ще свирят. И аз самият бях леко фиркан от всичкото това евтино вино и ликьорите.
Докато музикантите се настроят, донесоха плодов сладкиш, после лешници и орехи с черупките.
За начало бяха избрали дует от Хайдн. Още от началния акорд го подкараха съвършено погрешно. Но упорстваха, вероятно с надеждата, че ще се напаснат. Така кълцаха и стържеха, че да се потресеш. Някъде по средата старецът избухна.
— Проклятие! — кресна той и запокити цигулката си на един стол. — Звучи отвратително! Май не сме във форма. Що се отнася до тебе — обърна се той към сина си, — по-добре е да се поупражняваш повечко, преди да свириш пред хора.
Той се огледа, като че търсеше бутилката, но улови суровия поглед на жена си, отпусна се в едно кресло и измърмори извинително, че бил губел форма. Никой не каза нищо. Той се прозя шумно.
— Защо не изиграем един шах? — предложи той отегчено.
Госпожа Есен се обади:
— Не тази вечер, моля те!
— Тук е задушно — и той се надигна от креслото. — Ще се поразходя. Да не избягате! Ей сегичка се връщам.
Когато излезе, госпожа Есен се опита да обясни неприличното му поведение.
— Загуби интерес към всичко. Прекалено много време прекарва сам. — Говореше така, сякаш вече беше починал.
Синът се обади:
— Трябва да си вземе почивка.
— Да — допълни дъщерята. — Ще се опитаме да го накараме да посети Палестина.
— Защо не го изпратите в Париж? — предложи Мона. — Там ще живне.
Момчето се разсмя истерично.
— Какво има? — попитах.
Той се разсмя още по-силно. После обясни:
— Ако той замине за Париж, вече няма да го видим.
— Хайде стига! — скастри го майка му.
— Нали го знаеш татко, какъвто си е хахо, а там — момичета, кафенета…
— Как се изразяваш! — скара му се госпожа Есен.
— Ти не го познаваш — сряза я момчето. — Аз го познавам. На него му се живее. И на мен — също.
— Защо не ги изпратите и двамата в чужбина? — предложи Мона. — Бащата ще се грижи за сина, а синът — за бащата.
В този момент на вратата се позвъни. Беше съсед, чул, че ще гостуваме на семейство Есен, и дошъл да се запознае с нас.