— Човек не е нищо, освен ако не сътрудничи. Не молитвите и инжекциите поддържат Господ жив. Евреинът е забравил всичко това — а неевреинът е сакат духовно.
Тези твърдения бяха последвани от объркана дискусия за най-голямо забавление на Елфенбайн. В разгара й той се разпя с цяло гърло: Rumeinie, Rumeinie, Rumeinie Za maineligeleza pastrameleza karnatselle… un a gleizele wine, Aha!28
— Виждате ли — каза той, когато гюрултията утихна, — дори и в едно либерално домакинство е опасно да прокарваш идеи. Имаше времена, когато такива разговори бяха музика за човешките уши. Равинът вземаше един косъм и с нож, остър като бръснач, го сцепваше на хиляда косъма. Никой не се налагаше да се съгласява с него — това беше упражнение. То изостряше ума и ни караше да забравим ужаса. Ако музиката свиреше, не ти трябваше партньор — танцуваш със Зов, Тофт, Гимел. Сега, когато спорим, си слагаме превръзки на очите. Ходим да гледаме Томашевски и ревем като прасета. Вече не знаем кои са Печорни и Аксаков. Ако на сцената евреин влезе в бордей — сигурно се е объркал! — всеки се изчервява заради автора. Но добрият евреин може да седне в кланицата и да си мисли само за Йехова. Веднъж в Букурещ видях един светец да допива съвсем сам бутилка водка, а после приказва три часа без да млъкне. Говореше за Сатаната. Описа го толкова отблъскващо, че чак го подушвах. Когато излязох от кафенето, всичко ми изглеждаше сатанинско. Трябваше да отида в публичен дом, ще ме прощавате, за да се отърва от сярата. Там беше светло като в пещ. Жените приличаха на розови ангели. Дори и Мадам, която беше същински лешояд. Колко добре си прекарах онази нощ! Само защото онзи цадък беше изпил прекалено много водка.
— Да, хубаво е човек сегиз-тогиз да съгрешава, но да не се превръща в свиня. Съгрешавайте с отворени очи. Потопете се в плътските наслади, но не губете нишката. Библията е пълна с патриарси, отдавали се на плътта, но без никога да губят поглед към единствения Бог. Нашите предци са били духовни хора, но са имали месо по костите си. Човек е можело да си вземе наложница и пак да уважава жена си. В края на краищата, тъкмо на храмовите порти блудниците са учели занаята си. Да, грехът тогава е бил истински, и Сатаната също. Сега имаме етика, а децата ни стават производители на дрехи, гангстери, концертни изпълнители. Скоро ще започнат да правят от тях циркаджии и хокеисти…
— Да — обади се Реб от дълбините на креслото си — сега вече нищо не сме. Някога имахме гордост…
Елфенбайн го прекъсна:
— Сега имаме евреин, който говори като неверник, който твърди, че нищо друго освен успеха нямало значение. Евреинът, който изпраща сина си във военна академия, за да се научи да убива своя сънародник-евреин. Дъщерята изпраща в Холивуд да се прочуе като унгарка или румънка, като показва голотата си. Вместо велики равини имаме борци шампиони тежка категория. Вече имаме дори и хомосексуалисти, weh is mir29. Скоро ще имаме и еврейски казаци.
Реб въздъхна като припев:
— Господ на Авраам вече го няма.
— Нека показват голотата си — рече Елфенбайн — но да не се преструват на езичници. Нека помнят бащите си, които са били търговци и учени и които са падали като плява под петите на хулиганите.
И продължи да бърбори, скачаше от тема на тема като антилопа във въздуха. Имена като Мордехай и Ахасфер се сипеха от устата му редом с „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ и Содом и Гомор. На един дъх той се разпространи върху „Почивният ден на обущаря“ и загубените Израилеви племена. И неизменно, като лятна жалба, се връщаше към болестта на неевреите, които той оприличаваше на архиболници. Пак и отново Египет, но без величието, без чудесата. А сега тази болест била в мозъка. Личинки и маково семе. Дори и евреите очаквали с нетърпение деня на възкресението. За тях, каза той, то щяло да е като война без куршуми дум-дум.
Вече бе пометен от собствените си думи. А пиеше само селцерска вода. Думата блаженство, която бе отронил, като че предизвика взрив в главата му. Какво е блаженството? Дълъг сън във фалопиевите тръби. Или хуни без Schreklichkeit30. Дунав винаги е син като във валс на Щраус. Да, призна той, много глупости има в Петокнижието, но те си имат логика. Книга Числа не била само ала-бала. Притежавала телеологично вълнение. Що се отнася до обрязването, човек можел по същия начин да говори и за кълцането на спанака — толкоз му била важността. Синагогите миришеха на химикали и отрова за хлебарки. Амаликяните31 били духовните хлебарки на времето си, също като днешните анабаптисти.
28
Румъния. Румъния, Румъния. За мамалигата, за пастърмата, за суджука… и чаша вино, аха! — Бел.прев.