Выбрать главу

— Хен — той ме прегърна през раменете, — тъкмо гъзът й ме привлича! Де да можех да отъркам длан в него — веднъж, — бих умрял щастлив.

— Значи, с други думи, тя се превзема?

— Не можеш я докосна.

— Целуна ли я вече?

— Ти луд ли си? Да я целуна? Тя по-скоро би умряла.

— Слушай — казах. — Не мислиш ли, че може би причината да луднеш така по нея е просто това, че тя не ще и да те знае? Имал си и по-хубави момичета от нея, доколкото си представям как изглежда. Забрави я, така ще е най-добре. Няма да ти разбие сърцето. Ти нямаш сърце. Ти си роден Дон Жуан.

— Вече не съм, Хен. Не мога да погледна друго момиче. Хлътнал съм.

— Как така реши, че точно аз мога да ти помогна?

— Не знам. Чудех се дали… ако може би ти се опиташ да се видиш с нея заради мен, да й поговориш, да й обясниш колко съм сериозен… Нещо такова.

— Но как изобщо да се добера до нея — като твой посланик? Тя ще ме изхвърли бързо-бързо още щом ме погледне, не е ли така?

— Вярно е. Но може би можем да намерим начин да се срещнете без тя да знае, че си ми приятел. Да спечелиш благоволението й и после…

— После да й го изтреса, така ли?

— Какво лошо има? Възможно е, нали?

— Всичко е възможно. Само че…

— Само че какво?

— Ами мина ли ти през ума, че и аз мога да си падна по нея? — Разбира се, нямах такива опасения, просто исках да видя реакцията му.

Тази абсурдна идея го накара да се разкиска.

— Тя не е твой тип, Хен, не се безпокой. Ти търсиш екзотичното. Тя е половин шотландка, половин ирландка, казах ти вече. Нямате нищо общо. Но тебе те бива в приказките, да му се не види! Когато поискаш, де. От тебе би излязъл добър адвокат, и преди съм ти го казвал. Опитай се да си представиш как пледираш на дело… моето дело. Можеш да слезеш от пиедестала си и да направиш такава дребна услуга на стария си приятел, нали?

— Може да потрябват малко пари — казах.

— Пари ли? За какво?

— Джобни пари. Цветя, таксита, театър, кабаре…

— Я стига! — сряза ме той. — Цветя може би. Но не го планирай като дългосрочна кампания. Просто се запознай и почвай да приказваш. Няма какво да ти обяснявам какво да й приказваш. Разтопи я — това е. Реви, ако трябва. Христе, само ако можех да се промъкна в дома й, да я видя насаме. Бих се проснал в краката й, бих лизал пръстите й, бих й позволил да стъпи върху мен. Сериозно говоря, Хен. Нямаше да те издиря, ако не бях се отчаял.

— Добре — казах. — Ще си помисля. Дай ми малко време.

— Не ме ли будалкаш? Обещаваш ли?

— Нищо не обещавам — казах му. — Трябва да се обмисли. Ще направя всичко по силите си — само това мога да кажа.

— Да си стиснем ръцете! — каза той и протегна ръка. — Не знаеш колко добре се чувствам, че го казваш, Хен. Мислех да помоля Джордж, но нали го знаеш Джордж. Щеше да го обърне на майтап. Това е всичко друго, но не и майтап и ти го знаеш, нали? По дяволите, спомням си, когато разправяше, че ще си пръснеш мозъка — заради оная твойта, как се казваше…

— Мона — вметнах.

— Да, Мона. Ти просто трябваше да я имаш, нали? Сега си щастлив, надявам се. Хен, аз дори не се моля за това — да съм щастлив с нея. Искам само да я гледам, да я боготворя, да я обожавам. Звучи детински, нали? Но говоря сериозно. Сразен съм. Ако не стане моя, ще откача.

Налях му още едно.

— А аз ти се смеех на тебе, помниш ли? Вечно се влюбваше. Помниш ли как ме мразеше оная твойта вдовица? И си имаше основания. Между другото, какво стана с нея?

Поклатих глава.

— Ти беше луднал по нея, нали? Сега като си го спомням, тя не беше чак толкова зле. Малко старичка може би, малко тъжна на вид, но привлекателна. Тя нямаше ли син горе-долу колкото теб?

— Да — отвърнах. — Той почина преди няколко години.

— Ти не си и представяше, че ще се измъкнеш от това заплетено положение, нали? Като че беше преди хиляда години… Ами Уна? Май ти така и не успя да го преодолееш, а?

— Май че не — отвърнах.

— Знаеш ли какво, Хен? Късметлия си ти. Господ всеки път ти се притичва на помощ. Виж, няма да те отнемам повече от работата ти. След няколко дни ще ти позвъня и ще видим какво се готви. Не ме разочаровай — само за това те умолявам.

Той си взе шапката и отиде до вратата.

— Между другото — той се ухили и кимна към машината — какво ще е заглавието на романа?