— Милър — рече той почти жално, — в мен няма творчески напън. Искам само да се измъкна от капана. Искам пак да живея. Искам да се слея отново с потока. Това е.
— Какво те спира?
— Не го казвай! Моля те, не го казвай! Какво ме спира, мен? Всичко. Жена ми, децата ми, задълженията ми. Най-вече самият аз. Имам твърде ниско мнение за себе си.
Не можах да сдържа усмивката си. После, сякаш на себе си, отговорих:
— Май само ние, хората, имаме ниско мнение за себе си. Вземи например червея — мислиш ли, че червеят се презира?
— Ужасно е да се чувстваш виновен — каза той. — И за какво? Какво съм направил?
— Заради онова, което не си направил е, нали?
— Да, да, разбира се.
— Знаеш ли какво е по-важно от правенето на нещо?
— Не — отвърна Реб.
— Да си самият себе си.
— Но ако си нищо?
— Тогава бъди нищо. Но бъди абсолютно нищо.
— Звучи ми налудничаво.
— И е налудничаво. Тъкмо затова е толкова смислено.
— Продължавай — каза той. — Караш ме да се чувствам добре.
— В мъдростта се таи смърт — чувал си го, нали? Не е ли по-добре да бъдеш малко мешуга? Кой се тревожи за теб? Само ти. Щом не можеш вече да висиш в магазина, защо не се вдигнеш да се поразходиш? Или да отидеш на кино? Затвори магазина, заключи вратите. Един клиент повече или по-малко, това няма да ти промени живота, нали? Забавлявай се! Ходи от време на време за риба, дори и да не знаеш как се лови риба. Или се качи в колата и я подкарай навътре в полето. Накъдето щеш. Послушай птичките, донеси вкъщи цветя или пресни стриди.
Беше се навел напред, целият в слух, а по лицето му се беше разляла широка усмивка.
— Кажи ми още нещо — рече той. — Звучи прекрасно.
— Ами, запомни това… Магазинът няма да ти избяга. Бизнесът няма да се подобри. Никой не те кара да се затваряш вътре по цял ден. Ти си свободен човек. Ако да станеш по-нехаен и небрежен ще те направи по-щастлив, кой ще те обвини? Ще ти предложа и още нещо. Вместо да ходиш сам, вземи със себе си някой от твоите негри наематели. Организирай му добро прекарване. Дай му дрехи от магазина ти. Питай го дали не можеш да му заемеш пари. Купи на жена му подаръче, за да го отнесе вкъщи. Разбра ли за какво ти говоря?
— Дали разбирам ли? Звучи чудесно! Тъкмо това и ще направя — и той се разсмя.
— Недей да харчиш прекалено много отведнъж — предупредих го. — Карай бавно и полека. Следвай инстинктите си. Например, може би един ден ще ти се прииска дупе. Не се оставяй съвестта да те гризе. Пробвай от време на време черно месо. По-вкусно е и струва по-малко. Каквото и да е, за да се отпуснеш — запомни го. Винаги се дръж добре към себе си. Ако се чувстваш като червей, рови земята. Ако се чувстваш като птица — лети. Не се безпокой какво ще помислят съседите. Не се тревожи за децата си, сами ще се оправят. Що се отнася до жена ти, може би, когато те види щастлив, ще смени плочата. Жена ти е добра жена. Много скрупули има, това е. Има нужда да се посмее понякога. Пробвал ли си някога да й кажеш някое смешно стихче? Ето ти едно:
— Ех, че хубаво! — възкликна той. — Знаеш ли още?
— Да — отвърнах, — но сега трябва отново да се залавям за работа. Сега си по-добре, нали? Утре ще идем при чернилките, нали? Може би някой ден идната седмица ще дойда с теб в Блупойнт. Как ти се струва?
— Ще дойдеш ли? Ще бъде екстра, просто екстра. Между другото, как върви книгата? Привършваш ли вече? Умирам да я прочета, нали знаеш. Също и госпожа Есен.
— Реб, книгата изобщо няма да ти хареса. Трябва да ти го кажа направо.
— Как можеш да говориш така? — той почти крещеше.
— Защото не струва.
Той ме погледна така, сякаш не съм с всичкия си. Направо не знаеше какво да каже. После изтърси:
— Милър, ти си луд! Ти не можеш да напишеш лоша книга. Невъзможно е. Прекалено добре те познавам.
— Познаваш само част от мен — поправих го. — Никога не си виждал тъмната страна на луната, нали? Това съм аз. Terra incognita. От мен да знаеш, аз съм съвсем начинаещ. Може би след десетина години ще имам какво да ти покажа.
— Пишеш от години.
— Искаш да кажеш, упражнявам се. Упражнявам гамите.