— Тук не е като във Франция — отвърна тя. — С изключение на кухнята.
— И като Америка не е — отбелязах. — Това е ничия земя. Ескимосите трябва да я превземат.
Към края — прекарахме там десет дни — направо ме сърбеше да се завърна към романа.
— Сега ще го довършиш ли бързо, Вал? — попита ме тя.
— Като мълния — отвърнах.
— Чудесно! И тогава можем да заминем за Европа.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърнах.
Когато се върнахме в Бруклин, дърветата бяха целите в цвят. Сигурно беше с двайсет градуса по-топло, отколкото в Квебек.
Госпожа Сколски ни посрещна топло.
— Липсвахте ми — каза тя. Придружи ни до стаите. — О — възкликна тя. — Забравих. Онзи ваш приятел — Макгрегър ли беше? — дойде една вечер с приятелката си. Отначало май не ми повярва, като му казах, че сте заминали за Канада. „Невъзможно!“ — възкликна. После ме помоли да влезе в кабинета ви. Не знаех какво да кажа. Държеше се така, сякаш е много важно да покаже стаята ви на приятелката си. „Можете да ни се доверите — каза. — Познавам Хенри от съвсем малък.“ Отстъпих, но останах с тях през цялото време, докато бяха вътре. Той й показа картините на стената — и книгите ви. Като че се опитваше да я впечатли. Седна на стола ви и й рече: „Тук той пише книгите си, нали така, госпожо Сколски?“ После се разприказва за вас — какъв велик писател сте бил, какъв верен приятел и прочее. Не знаех какво да кажа за това представление. Най-накрая ги поканих долу да пийнат чай с мен. Останаха някъде около два часа. Той беше много интересен…
— За какво говори? — попитах.
— За много неща — отвърна тя. — Но най-вече за любовта. Като че е увлечен по младата дама.
— Тя говори ли много?
— Не, почти не обели дума. Доста странна ми се стори. Изобщо не е типът, подходящ за него.
— Хубава ли беше?
— Зависи — отвърна госпожа Сколски. — Честно да ви кажа, стори ми се много невзрачна, почти грозничка. И доста вяла. Озадачена съм. Какво намира той в такова момиче? Да не е сляп?
— Той е пълен глупак! — отсече Мона.
— Говори доста интелигентно — възрази госпожа Сколски.
— Моля ви, госпожо Сколски — каза Мона, — когато се обади или дори се появи на вратата, бихте ли били така любезна да кажете, че ни няма? Кажете каквото искате, само не го пускайте вътре. Той е напаст, досадник. Абсолютно презрян индивид.
Госпожа Сколски ме погледна изпитателно.
— Да — потвърдих, — тя е права. Да ви кажа истината, още по-зле е. Той е от онези хора, чийто разум не им служи за нищо. Достатъчно интелигентен е за адвокат, но във всяко друго отношение е имбецил.
Госпожа Сколски изглеждаше слисана. Не беше свикнала да слуша хората да говорят така за своите „приятели“.
— Но той се изказа толкова топло за вас — възрази тя.
— Няма значение — отвърнах. — Той е неотзивчив, тъп… дебелокож, това е думата.
— Много добре… щом така казвате, господин Милър. — Тя се дръпна.
— Вече нямам приятели — казах. — Всичките ги избих.
Тя ахна.
— Няма предвид буквално — обясни Мона.
— Убедена съм, че не може — заяви госпожа Сколски.
— Звучи ужасно.
— Това е истината, независимо дали ви харесва или не. Аз съм напълно асоциален индивид, госпожо Сколски.
— Не ви вярвам — отсече тя. — Нито господин Есен би ви повярвал.
— Един ден той ще го разбере. Не че ми е неприятен, нали разбирате.
— Не, не разбирам — каза госпожа Сколски.
— Нито пък аз — казах и се разсмях.
— Във вас има частица от дявола — отбеляза госпожа Сколски. — Не е ли така, госпожо Милър?
— Може би — отвърна Мона. — Невинаги е лесно да го разбереш.
— Мисля, че аз го разбирам — каза госпожа Сколски. — Мисля, че той се срамува от себе си, задето е толкова добър, толкова честен, толкова искрен — и толкова лоялен към приятелите си. — Тя се обърна към мен. — Наистина, господин Милър, вие сте най-дружелюбното човешко същество, което познавам. Не ме е грижа какво разправяте за себе си — ще си мисля каквото си искам… Като разопаковате багажа си, слезте долу да вечеряте с мен, моля ви — и двамата.
— Виждаш ли — казах, след като тя се оттегли — колко трудно е да накараш хората да приемат истината.
— Ти обичаш да шокираш, Вал. В онова, което казваш, винаги има истина, но ти обичаш да я правиш противна.