— Сбогом, сбогом! — повтарях неспирно, докато вървях. — Сбогом на всичко това! — И жива душа не ми отговаряше, дори и гълъб. — Глухи ли сте, дремещи маниаци?
Вървя по средата на цивилизация и ето как е. От едната страна културата тече като отворена клоака. От другата са abbatoirs55, където всичко виси на куки, разпорено, кърваво, накацано от рояци мухи и червеи.
Булевардът на живота през XX век. Една Триумфална арка след друга. Роботи, напредващи с Библията в едната ръка и пушка в другата. Леминги, препускащи към морето. Напред, християнски воини, отиваме на война… Ура за Карамазови! Каква бляскава мъдрост! Encore un petit effort, si vous voullez etre republicans!56
Надолу по средата на улицата. Стъпвам предпазливо между купчините конска тор. Каква кал и измама трябва да газим ние! Ах, Хари, Хари! Хари Халер, Хари Хелър, Хари Смит, Хари Милър, Хари Харид. Ида, Асмодей, ида! На два бастуна, като сакат Сатана. Но окичен с медали. И какви медали! Железният кръст, кръстът на Виктория, Croix de Guerre57… златни, сребърни, бронзови, железни, цинкови, дървени, тенекиени… Изберете си!
А горкият Исус е трябвало да носи своя кръст!
Въздухът става все по-зловонен. Чатъм скуеър. Добрият стар Чайнатаун. Под плочника — медна пита от сергийки. Коптори, където се пуши опиум. Земята на лотоса. Нирвана. Почивайте в мир, работниците на света работят. Всички работим — за да открием вечността.
Сега Бруклинският мост се извива като лира между небостъргачите и Бруклин Хайтс. Отново морният пешеходец се отправя към дома си с празен джоб, празен стомах, празно сърце. Горгонзола куцука на две обгорени чуканчета. Реката е долу, чайките летят горе. А над чайките — звездите, невидими. Какъв великолепен ден! Разходка, на която би се насладил самият Помандър. Или Анаксагор. Или онзи арбитър на извратения вкус: Петроний.
Зимата на живота, както някой би казал, започва от раждането. Най-трудните години са от една до деветдесет. След това — спокойно плаване.
Лястовиците летят към дома. Всяка носи в човката си троха, мъртва клонка, искрица надежда._ Et pluribus unum._58
Оркестровата яма се надига, всичките шейсет и четири музиканти са облечени в безупречно бяло. Над тях звездите започват да изгряват през среднощното синьо на купола. Най-великото представление на света предстои да бъде открито — ще има дресирани тюлени, вентрилоквисти и въздушни акробати. Церемониалмайстор е самият Чичо Сам, този дълъг, кльощав, раиран като зебра хуморист, който яха света с краката си като на барон Мюнхаузен и независимо дали ще връхлети вихър, градушка, сняг, слана или сухо гниене, винаги е готов да извика „Кукуригууу!“
56
Encore un petit effort, si vous voullez etre republieuins! (фр.) — Още едно малко усилие, ако искате да бъдете републиканци. — Бел.прев.