И той го направи, моят чудесен-чудесен певец — cantatibus. Благословен да си, о, сине Израилев! Благословен!
— Да не си малко полудял тази сутрин?
— Да, да, такъв съм. Но може да съм и по-луд. Защо не? Когато освободят един затворник от килията му, той защо да не полудее? Излежах шест живота плюс трийсет и пет години и половина и тринайсет дни. Сега ме пускат. Слава богу, не е твърде късно!
Хванах я за двете ръце и се поклоних ниско, сякаш за да започнем менуета.
— Ти, ти беше тази, която ми донесе помилването. Пикай отгоре ми, ако щеш. Ще бъде като благословия. О, какъв лунатик съм бил само!
Наведох се през прозореца и поех дълбока глътка пролет. (Такава сутрин Шели сигурно би избрал да напише писмо.)
— Нещо специално за закуска тази сутрин?
Обърнах се с лице към нея.
— Само си помисли: вече никакво робство, никаква просия, никакво мамене, никакви извинения и убеждавания. Свободни да вървим, свободни да говорим, свободни да мислим, свободни да мечтаем. Свободни, свободни, свободни!
— Но, Вал, скъпи — чу се нежният й глас, — ние няма да останем тук завинаги, нали знаеш.
— Един ден тук е като вечност. А и ти откъде знаеш колко дълъг или колко кратък ще е престоят ни? Може да избухне война. Може да не сме в състояние да се върнем. Кому е известен земният жребий на човека?
— Вал, от мухата правиш слон. Ще е ваканция, нищо повече.
— Не и за мен. За мен е пробив. Аз отказвам да стоя зад решетките. Излежах си времето и излязох тук.
Привлякох я към прозореца.
— Гледай! Гледай натам! Хубаво гледай! Това е Америка. Виждаш ли онези дървета? Виждаш ли онези огради? Виждаш ли онези къщи? А глупаците, които висят на прозорците ей там? Мислиш ли, че ще ги изпусна? Никога! — Започнах да жестикулирам като малоумен. Навирих нос към тях. — Да ви изпуснат вас, тъпаци, вас, мухльовци? Не и това приятелче. Ни-ко-гааа!
— Хайде, Вал, ела седни. Позакуси — и тя ме заведе до масата.
— Хубаво тогава, закуска. Тази сутрин бих искал парче пъпеш, лявото крилце на патица, малко опосум и хубав старомоден царевичен хляб. Татко Авраам приключи с ’манципацията ми. Той нивга няма да се върне в Каролина. Татко Авраам ни освободи всички. Алелуя!
Още повече — възвърнах собствения си естествен плътен глас на бял — готов съм да пиша романи. Изборен член на семейство диви патици. Смятам да направя хроника на трудно извоюваната ми мизерия и да завърша неподходящо — крайно пристрастно. Това как ти харесва?
Тя сложи пред мен две рохки яйца, малко препечен хляб и конфитюр.
— Кафето ще е готово след минута, скъпи. Продължавай да говориш!
— Наричаме го разговор, така ли? Слушай, имаме ли я още оная Poeme d’Extase59? Пусни я, ако я намериш. Пусни я силно. Музиката й звучи, както аз мисля — понякога. Притежава онзи свръхкосмически гъдел. Божествено задръстен. Всичко с огън и въздух. Първия път, когато я чух, я пусках отново и отново. Не можех да я изключа. Беше като баня в лед, кокаин и дъги. Седмици наред бях като в транс. Понякога ми се е случвало. Сега звучи откачено, но е вярно. Всеки път ме пронизва една мисъл: че в гърдите ми ще се отвори малка врата, а там, в удобното си малко гнездо, е легнала птичка — най-сладката, най-нежната птичка, която човек може да си представи! „Мисли! — ще изчурулика тя. — Мисли до края!“ И аз ще го правя, за бога. Винаги без всякакво усилие. Като etude, спускаща се надолу по ледник…
Докато разчупвах рохките яйца пред мен, под устните ми се плъзна странна усмивка.
— Какво е това? — попита тя. — А сега какво, скъпи ми откаченяко?
— Коне. За това си мислех. Бих искал първо да отидем в Русия. Помниш ли Гогол и тройката? Не мислиш, че той би могъл да напише този откъс, ако Русия беше моторизирана, нали? Той говори за коне. Жребци, ето къде са. Един кон се носи като вятъра. Конят лети. Все пак кон с дух. Как би могъл Омир да юрка боговете насам и натам без онези ужасни коне, които е обичал да използва? Можеш ли да си го представиш да разкарва тези склонни към скандали божества в ролс-ройс? Да подклажда екстаза… и това ме връща към Скрябин… не я намери, а?… Трябва да започнеш да използваш космически съставки. Освен ръце, крака, копита, челюсти, кучешки зъби, костен мозък и характер трябва да се хвърлиш в равноденствени процеси60, в прилива и отлива, в срещите на слънцето, луната и планетите и в бълнуванията на лудостта. Освен дъги, комети и северни сияния трябва да имаш затъмнения, слънчеви петна, чума, чудеса… всякакви неща, включително шутове, магьосници, вещици, елфи, приличащи на дребни старчета, Джаковци Изкормвачи, развратни свещеници, измъчени монарси, свети светци… но никакви моторни коли, никакви хладилници, никакви перални, никакви бензиностанции, никакви телеграфни стълбове.
60
В астрологията: изпреварване на равноденствието: при пролетното равноденствие Слънцето достига точката му малко по-рано, преди пълната обиколка на еклиптиката. — Бел.прев.