Выбрать главу

— Аз бих искал да стана войник — казвам.

— Почакай. Почакай да захвърчат куршуми.

Издава някакъв мънкащ звук, докато шие.

— Сигурно ще захвърчат, вярвай ми. А ти какъв искаш да станеш, като пораснеш? Шивач като баща си ли?

— Искам да стана моряк — отговарям веднага. — Искам да разгледам целия свят.

— Тогава не чети много. Ако ще ставаш моряк, трябва да имаш добро зрение.

— Да, Grosspapa67. — (Така му викахме.) — Довиждане, Grosspapa.

Помня начина, по който той ме погледна, докато излизах. С въпросителен поглед. За какво ли си мислеше? Че никога няма да успея да стана моряк?

По-нататъшните спомени прекъсна приближаването на най-опърпания скитник, протегнал ръка към мен. Искаше да знае дали бих пожертвал десетаче.

— Дадено. Бих могъл и много повече, ако ти трябват.

Той седна до мен. Трепереше, сякаш беше паралитик. Предложих му цигара и му я запалих. Попитах:

— Един долар няма ли да е по-добре от десетачето?

Погледна ме странно, сякаш беше кон, готвещ се да се дръпне подплашен.

— Ама какво има? Каква е работата?

И сам си запалих, протегнах напред крака колкото можах и бавно, сякаш разчитах товарителница, отвърнах:

— Когато човек смята да отпътува за чужбина и там да изяде и да изпие всичко, да ходи където му се иска и да се диви, тогава какво значение има един долар повече или по-малко? Дори и да искаш още една глътка уиски, добре. Що се отнася до мен, аз бих искал пък да мога да говоря френски, италиански, испански, руски, може и малко арабски. Ако имах избор, бих отплавал още в тази минута. Но ти няма за какво да се притесняваш. Виж, мога да ти дам един долар, два, пет. Пет най-много… докато баншите не са те погнали. Какво ще кажеш? Няма да ти се наложи и да ми пееш химни…

Той сякаш подскочи. Инстинктивно се отдръпна от мен, сякаш бях заразен.

— Господине, всичко, което ми трябва, е четвърт долар… най-много две четвъртинки. Ще стигнат. И ще съм ви много признателен.

Вече полустанал от пейката, протегна ръка.

— Не бързай — помолих аз. — Четвърт долар, казваш. Че какво ще направиш с четвърт долар? Какво можеш да си купиш с него? Защо да правим нещата половинчато? Не е по американски. Защо да не си купиш бутилка евтина ракия? И да се обръснеш и подстрижеш? Всичко, каквото искаш, освен ролс-ройс. Казах ти: най-много пет. Само изречи думата.

— Честно, господине, не ми трябват толкова много.

— Напротив. Как можеш да говориш така? Та ти имаш нужда от много-много неща — храна, сън, сапун и вода, още пиене…

— Две четвъртинки. Само толкова искам, господине.

Измъкнах четвърт долар и го сложих в дланта му.

— Добре, щом така искаш.

Той толкова трепереше, че монетата се плъзна от ръката му и се търкулна в канавката. Наведе се да я вдигне, но аз го дръпнах назад.

— Остави я там. Някой може да намине насам и да я намери. Нали знаеш, въпрос на късмет. Ето, заповядай още една. Сега я дръж здраво!

Той стана с очи, приковани от монетата в канавката.

— Не мога ли да взема и нея, господине?

— Разбира се, че можеш. Но тогава какво ще остане за другото приятелче?

— Кое друго приятелче?

— Което и да е. Каква е разликата?

Дръпнах го за ръкава.

— Почакай малко, имам по-добра идея. Остави тази монета, където си е, и вместо нея ще ти дам банкнота. Нямаш нищо против да получиш един долар, нали? — Извадих пачка от джоба на панталоните си и измъкнах един долар. — Преди да превърнеш това в нова доза отрова — сега свих юмрука му около банкнотата, — чуй какво ще ти кажа. Мисълта наистина е добра. Представи си, ако можеш, че е утре, че минаваш на същото място и се чудиш кой да ти даде десетаче. Нали си наясно, че аз няма да съм тук. Ще съм на Ile de France. Тогава гърлото ти ще е пресъхнало и така нататък и кой се появява? Някой добре облечен мъж, който няма какво да прави — като мен. И той сяда… точно тук, на същата тази пейка. Ти сега какво правиш? Отиваш при него точно както винаги и казваш: „Ще пожертвате ли десетаче, господине?“ А той ще поклати глава: не! И сега ето я изненадата, ето я мисълта, която ми хрумна за теб. Не бягай оттук с подвита между краката опашка. Застани изправен и се усмихни… с мила усмивка. После кажи: „Господине, само се пошегувах. Не ми трябва десетаче. Ето ви един долар и Бог да ви благослови!“ Ясно ли е? Няма ли да бъде забавно, а?

вернуться

67

Grosspapa (нем.) — дядо. — Бел.прев.