Как тогава, ако подобни неща са възможни, можем да казваме или дори да мислим, че губим любовта? Макар да успяваме до време да затворим вратата, любовта ще намери пътя. Макар да ставаме студени и твърди като минерали, не можем вечно да останем безразлични и инертни. Нищо не умира наистина. Смъртта винаги е неистинска. Смъртта е просто затваряне на врата.
Но вселената няма врати. Несъмнено няма такива врати, които не могат да бъдат отворени и през които не може да се проникне със силата на любовта. Това го знае наивният глупак, изразяващ мъдростта си по донкихотовски. И какво друго може да е странстващият рицар, търсещ опасност, за да я надвие, ако не вестител на любовта? И той, който постоянно се подлага на обиди и удари, от какво ли бяга освен от нашествието на любовта?
В литературата на пълната самота винаги присъства един-единствен символ (който може да бъде изразен както математически, така и духовно), около който се върти всичко: минус любов. Защото животът може да се живее и обикновено се живее по-скоро на минус, отколкото на плюс. Хората може да се стремят вечно и безнадеждно, след като са избрали да отстранят любовта. Онази „висока, бездънна болка на празнотата, в която може да се излее цялото мироздание и пак ще бъде празнота“, този копнеж по Бога, както е бил наречен — какво е това, ако не описание на безлюбовното състояние на душата?
Сега съм навлязъл в нещо, граничещо с това състояние на съществуване, с пълно бойно снаряжение. Събитията се струпаха самоволно, ала тревожно самоволно. Имаше нещо налудничаво в инерцията, с която се плъзгах надолу и назад. Съграденото за цели векове се срути за едно примигване. Всичко поддаде и рухна.
Но на мислещата машина й е все едно дали условието на задачата е с минус или с плюс. Когато едно човешко същество започне да пропада главоломно, на практика е същото. Или почти. Машината не познава жалост, угризение, вина. Тя отчита нарушения само когато не е захранена както трябва. Ала за човешкото същество, надарено с ужасяващата машина на разума, няма милост. Никога — независимо колко непоносимо е положението — то не може да се предаде. Докато в него е останала искрица живот, то ще се принася в жертва на всеки демон, който реши да го обсеби. А ако няма какво или кой да го тормози, предава, унижава или подкопава, то ще се тормози, предава, унижава или подкопава само.
Да живееш във вакуума на разума е като да живееш „от тази страна на рая“, но така съвършено, така пълноценно, че дори мъртвешкото вцепенение да прилича на хорото на Свети Вит. Колкото и мрачен, нерадостен и вкиснат да е животът, той никога не се доближава до болезнеността на тази бездънна бездна, из която човек се носи и се плъзга в пълно, будно съзнание. В трезвата реалност на ежедневието съществуват и слънцето, и луната, и цветът, и сухият лист, и сънят, и будуването, и мечтата, и кошмарът. Но във вакуума на разума има само мъртъв кон, препускащ с неподвижни крака, призрак, стиснал бездънното нищо.
И така, като мъртъв кон, на чийто господар не му омръзва да го шиба с камшика, аз галопирах към най-затънтените кътчета на вселената и никъде не намирах мир, покой и почивка. Странни фантоми срещнах в този стремителен бяг! Чудовищни бяха сходствата между нас, ала никога не намерихме и най-малък покой. Тънката обвивка от кожа, която ни разделяше, сякаш беше вълшебна броня, която и най-мощният поток бе безсилен да пробие.
Ако има върховна разлика между живото и мъртвото, тя е, че мъртвото е спряло да се чуди. Но също като кравите в полето мъртвите разполагат с безкрайно време за преживяне. Затънали до колене в люцерната, те продължават да преживят дори след като луната залезе. Защото пред мъртвите са купища вселени за изследване. Вселени, състоящи се единствено от материя. Материя, лишена от вещество. Материя, която машината на разума разорава като пръхкав сняг.
Спомням си нощта, когато умрях за учудването. Кронски дойде и ми даде да глътна някакви невинни бели хапченца. Изгълтах ги, а когато той си отиде, разтворих широко прозорците, отметнах завивките и легнах чисто гол. Навън бушуваше снежна виелица. Леденият вятър свиреше из четирите ъгъла на стаята като вентилатор.