Наистина беше важно да си напомням от време на време за тези неща и да не я карам като Аконд от Суот. Беше добре и да ги шокирам веднъж завинаги, като заявя, когато се приберат вкъщи в три сутринта с празни ръце: „Не се безпокойте, сам ще отида да си купя сандвич.“ Е, понякога ядях само въображаеми сандвичи. Но за мен беше добре да ги накарам да си мислят, че не съм останал съвсем без средства. Веднъж или дваж наистина ги убедих, че съм ял пържола. Естествено, правех го, за да ги дразня. (От къде на къде имах право да ям пържола, след като те бяха прекарали часове наред в някое кафене в очакване някой да им предложи поне една хапка?)
От време на време ги поздравявах така:
— Значи успяхте да намерите нещо за ядене?
Въпросът май винаги ги разстройваше. И щях да кажа:
— Реших, че умирате от глад.
При което те щяха да ме информират, че нямам интерес да гладуват. Със сигурност щяха да добавят, че и аз нямам причина да гладувам. Правех го само за да ги тормозя.
Ако бяха в добро настроение, щяха да го удължат с тази тема. Каква нова дяволия планирах? Виждал ли бях Кронски напоследък? И тогава щеше да започне скритият под димна завеса разговор — за новопридобитите им приятели, за кръчмите, които бяха открили, допълнителните пътувания до Харлем, студиото, което Стася смяташе да наеме, и т.н., и пр. О, да, те бяха забравили да ми разкажат за Кърли, поета приятел на Стася, на когото се натъкнали миналата нощ. Той смятал да намине някой следобед. Искал да се запознае с мен.
Една вечер Стася се отдаде на спомени. Доколкото можах да схвана, достоверни спомени. За дърветата, о които се е отърквала в лунните нощи, за перверзния милионер, който се влюбил в нея заради косматите й крака, за рускинята, която се опитала да прави любов с нея, но която тя отблъснала, защото оная била прекалено груба. Наред с това тя имала връзка и с една омъжена жена и за да хвърли прах в очите на съпруга й, редовно му позволявала да я чука… не че й харесвало, но го правела заради жената, която обичала, приличието го изисквало.
— Не знам защо ви разказвам всичко това — каза тя. — Освен…
Изведнъж си спомни защо. Беше заради Кърли. Кърли бил странен. Тя не можеше да разбере привличането помежду им. Той винаги се правел, че иска да си легне с нея, но никога нищо не се случвало. Обаче пък бил много добър поет, в това тя била сигурна. Някой път, каза тя, щяла да напише стихотворение в негово присъствие. После добави любопитен коментар:
— Мога да продължа да пиша, докато той ме мастурбира.
Кикот.
— Какво мислиш за това?
— Звучи като страница от Крафт-Ебинг — осмелих се да кажа.
И се проведе дълга дискусия за относителните граници на Крафт-Ебинг, Фройд, Щекел, Вайнингер et alia, която завърши със забележката на Стася, че всички те са стари мошеници.
— Знаеш ли какво мисля да направя за теб? — възкликна тя. — Ще накарам твоя приятел Кронски да ме прегледа.
— Какво искаш да кажеш с това, да те прегледа?
— Да изследва анатомията ми.
— Аз пък реших, че имаш предвид главата си.
— Той може да направи и това — тя го произнесе студена като краставица.
— А ако прецени, че всичко ти е наред, че си само полиморфно перверзна, тогава какво?
Този израз, зает от Фройд, безкрайно ги развесели. Стася наистина го харесваше толкова много, че се закле да напише стихотворение с такова заглавие. В потвърждение на думите й Кронски бе извикан да дойде и да направи съответния преглед. Той пристигна в добро настроение — потриваше ръце и си пукаше пръстите.
— Какво е този път, господин Милър? Вазелин? Доста стегнато, ако си познавам работата. Обаче не е лоша идея. Поне ще знаем дали тя е хермафродит или не. Може би ще открием рудиментарна опашка…