— Какво мислите за това? — запита Уест.
— Може би е било масова епидемия от стомашно разстройство?
Той се изхили, сякаш предположението не заслужаваше дори и презрение, макар че който някога е получавал газове поради лошо храносмилане, не би реагирал така.
— Имам сходни информации от вестници, излезли в Ливърпул, Англия; Богота, Колумбия; Милано, Италия; Рангун, Бирма и може би още петдесет други места по цял свят — каза Уест. — Аз ги събрах. Във всички става дума за някакво неясно гъргорене, предизвикало страх и притеснение у хората и докарало животните до лудост, и всички те са станали в рамките на два дни.
— Еднакво явление в целия свят — възкликнах аз.
— Точно така! Лошо храносмилане, наистина. — Той ме погледна навъсено, отпи от питието си и почука по кръста на гърдите си. — Господ бог е дал оръжие в ръцете ми и аз трябва да се науча да го използвам.
— Какво оръжие? — полюбопитствах аз.
Той не ми отговори направо.
— Открих пещерата доста случайно — каза той, — но това е за предпочитане, защото всяка пещера, чийто отвор е прекалено открит, е обща собственост и вече е посрещнала стотици хора. Посочете ми тесен и скрит отвор, затулен изцяло от растителност, покрит със скални отломки, замаскиран от водопад, намиращ се в най-недостъпно и опасно място, и аз ще ви покажа девствена пещера, която си заслужава да посетите. Вие казахте, че не разбирате нищо от спелеология?
— Бил съм в пещери, разбира се — отвърнах аз. — В Лърей Кавърис във Вирджиния…
— Комерсиалност! — лицето на Уест се изкриви от отвращение и той се огледа за подходящо място на пода, където да се изплюе. За щастие, не успя да намери.
— След като не сте изпитали божествената радост от изучаването на пещерите — продължи той, — аз няма да ви отегчавам с подробен разказ за местонахождението на тази пещера и как съм я изследвал. Разбира се, невинаги е безопасно да обикаляш нови пещери сам, без придружители, но за мен са удоволствие соловите изследвания. В края на краищата никой не може да се сравнява с мен при подобни експерименти, да не говорим, че съм храбър като лъв.
В случая бях наистина щастлив, че съм сам, защото не бих искал друго човешко същество да сподели моето откритие. Бях вървял вече няколко часа, когато попаднах в голяма и тиха зала с фантастично изобилие на сталактити и сталагмити. Промъквах се внимателно покрай сталагмитите, влачейки връвчица след себе си, тъй като не обичам да се губя, и изведнъж се натъкнах на нещо като дебел сталагмит, строшен така, че пънчето му представляваше равна плоскост. От едната му страна бяха струпани варовикови отломки. Какво е причинило отчупването, не бих могъл да кажа — може би голямо животно, потърсило убежище в пещерата от преследвачите си, се е натъкнало на сталагмита в тъмнината или пък слабо заметресение е доказало, че този сталагмит е по-крехък от другите.
Във всеки случай пънчето на сталагмита завършваше с гладка, равна повърхност, достатъчно влажна, за да блесне под лъча на електрическото ми фенерче. То бе почти кръгло и силно наподобяваше барабан. Толкова силно приличаше, че аз машинално се протегнах и забарабаних по него с десния си показалец.
Уест погълна остатъка от питието си и продължи:
— Това беше барабан или най-малкото имаше структура, която съдаваше вибрации, когато го потупаш. Щом го докоснах, залата се изпълни с неясно гъргорене; смътен звук, точно на прага на чуването, почти инфразвуков. Наистина, както имах възможност да установя по-късно, онази част от звука, която бе достатъчно висока, за да бъде чута, беше незначителна част от цялото. Почти целият звук се изразяваше в мощни вибрации, много бавни, за да възбудят ухото, въпреки че караха тялото да потрепери. Тази нечувана реверберация ми създаде най-неприятното усещане за притеснение, което човек може да си представи.
Никога не се бях сблъсквал с такова явление. Енергията на моето докосване беше незначителна. Как е могла да се превърне в такава мощна вибрация? И досега не мога да проумея това. Сигурно е, че под земята се намират могъщи енергийни източници. Може би има начин да се почука по нагорещената магма и малка част от нея да се превърне в звук. Първоначалното почукване би могло да служи за освобождаване на допълнителна звукова енергия — един вид сонарен лазер, или ако заменим „светлина“ със „звук“ в съкращението „лазер“, бихме могли да го наречем „сазер“.
— Никога не съм чувал за подобно нещо — сдържано казах аз.