— Спомняш ли си разговора ни за старата Айуила? — попита Ема. — Нали се питахме дали наистина умее да прави магии?
— Да, но решихме, че не може.
— Така ли? Аз пък си мисля, че беше точно обратното. Питам се дали не би могла да ми помогне да се отърва от госпожица Фарнел.
— Най-добре е да се омъжиш за Майкъл и да престанеш да се безпокоиш за нея — посъветва я Клодия. — Когато ти се появиш в Уайтфрайърз, тя ще не ще, трябва да напусне. А ако брат ми я настани със скрити намерения в някоя къща, Винсент ще разбере, а от него и аз.
— Няма ли да бъде прекалено късно? Искам да кажа, че ако тя наистина е станала негова държанка, аз ще съм пропуснала момента. Трябва да се отърва от нея, преди да се е случило такова нещо.
— Мъжете не са като нас. Допускам, че Майкъл вече е бил с жена. Зная, че не трябваше да ти го казвам, но като съпруга ти трябва да знаеш какво да очакваш.
Ема изпусна бродерията си.
— Вече е бил с жена! И аз няма да съм му първата?
— Мъжете не ги е грижа за това. Ние също не би трябвало да му обръщаме внимание. Важното е, че получаваме това, което искаме — хубав дом, пари и слуги, които да се грижат за всичко. Няма нищо страшно, ако един мъж е имал любовни похождения. Това не означава нищо за тях и ние трябва да го приемаме по същия начин.
Ема се намръщи. Никога не й беше идвало на ум, че Майкъл може да е имал друга жена.
— Мисля, че това трябва да им доставя много повече удоволствие — каза тя. — Самият акт, нали разбираш?
— Сигурна съм, че е така, иначе човешката раса отдавна би изчезнала — Клодия започна да дупчи плата с острата игла. — И ти ще се научиш да търпиш. Всички свикваме.
Ема поклати глава. Тя имаше съвсем бегла представа за физическия акт на любовта и й се струваше, че никога нямаше да й хареса такова нещо. Дори самата мисъл я отвращаваше. Независимо от всичко, не искаше съпругът й да го е правил с друга жена.
— Толкова много неща имам още да науча — сериозно каза тя. — Понякога имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Докато мама ме учеше как да сменям ленени чаршафи и как да изготвям менюта, направо свят ми се завиваше.
— Скоро ще се научиш и ще видиш, че в собствената ти къща е далеч по-лесно, тъй като можеш да я управляваш така, както си искаш.
— Мама сигурно ще идва да проверява как се справям и ако не всичко върви така гладко, както в Оъкс, тя ще разбере. Много се притеснявам.
— Ема, теб са те учили на тези неща още от дете, така че ти добре знаеш как да сменяш чаршафи, кога да обръщаш дюшеците, как да правиш желета и така нататък. Изобщо няма нищо трудно.
— Може би си права, но понякога слугите ме изнервят. Особено онези, които знаят повече от мен. Сигурна съм, че в Уайтфрайърз ще ме измамят, без изобщо да усетя.
— Бъди твърда с тях. Ако е необходимо, записвай си какво казва майка ти, че трябва да се направи. Разбира се, тя никога не бива да узнае, че си водиш записки.
Ема остави бродерията настрана и скръсти ръце.
— Не искам да върша всичко това. Искам само да рисувам, когато пожелая, да чета стихотворения и да бъда дама. Не искам да управлявам тази голяма стара къща и да треперя дали мъжът ми не се среща навън с някоя развратница.
Клодия поклати глава.
— Трябва да пораснеш, Ема. Не е приятно, но все пак е така. Всички ние трябва да пораснем рано или късно. Дори и Камила успя, въпреки съмненията ми в нея.
— Но тя се справя чудесно.
— Сега, да, но не знаеш каква беше като момиче. Мислех, че никога няма да се научи да съшие две парчета плат, или да направи едно ядене.
— Може би се е научила, защото е станала съпруга. Мама казва, че след брака жените бързо порастват. Може би след като се оженим с Майкъл, ще ми бъде по-лесно. Не е чудно да поискам дори и деца.
— Аз не. Слава богу, че успях да си издействам собствена спалня. Иначе досега къщата сигурно щеше да е пълна с дечурлига.
Ема въздъхна. Тя все още не беше направила връзката между това да станеш съпруга и да станеш майка. Това щеше да й бъде казано от собствената й майка в деня на сватбата. Въпреки всичко, тя се възхищаваше от Клодия и, ако Клодия не искаше бебе, то Ема беше съвсем сигурна, че тя също няма да иска. Освен това, тя не обичаше децата. Те бяха така разхвърляни и шумни, така препускаха насам-натам. Не, тя нямаше да има деца и Майкъл трябваше да я разбере.
Двадесета глава
Ема стигна с коня си до Уайтфрайърз по обиколния път, който я изведе направо пред конюшнята. Никога досега не си бе правила труда да води коня в конюшнята и когато слезе от седлото и подаде юздите на коняря, забеляза изненадата му. Все пак Ема не му обърна особено внимание, както постъпваше с повечето слуги, тъй като не се интересуваше какво би помислил някакъв си коняр за необичайната й поява.