Отиде до шкафа, където държеше храната и извади царевичен хляб и паница боб, която бе приготвила за вечеря. Излезе на верандата и повика едно от безстопанствените кучета, които постоянно се въртяха около децата. То дойде при нея, махайки неуверено с опашка. Айуила му даде храната и го погледа, докато я изяде. Бе решила да пости до пълнолуние, за да си възвърне силите. Постенето винаги и се отразяваше добре и правеше усилията й по-плодотворни. Когато животното излапа храната, Айуила внесе паницата, за да я измие и прибере. Предстоеше й много да обмисля плана си, за да стане заклинанието й най-могъщото което някога бе правила. С него тя щеше да отстрани Ема и да изпрати Джоди там, откъдето бе дошла.
Ема се отдалечи от бараките, заобиколи Уайтфрайърз и мина край оградата. Намери Джоди сама на страничната веранда. Джоди се изненада, когато я видя да се задава от тази посока, но Ема не й даде обяснения. Като бъдеща господарка, тя не смяташе, че е й дължи това. Забави крачка, приближи се до стъпалата и се запъти право към Джоди.
— Седни — каза Джоди без да стане. В ръцете си държеше ръкоделие и Ема с неудоволствие установи, че бодовете й се подобряват.
Седна и се загледа в Джоди, преди да заговори.
— Правила ли си нещо с косата си? Изглеждаш ми някак си различна.
Джоди изненадано вдигна очи.
— Не, косата ми си е същата — докосна лицето си и извърна поглед.
Ема поклати глава. Каквато и да бе промяната, пет пари не даваше за нея.
— Радвам се, че ще можем да поговорим насаме. Толкова рядко се виждаме без Майкъл или Камила да са наоколо.
— За какво искаш да си говорим? Според мен, ние с теб няма какво да обсъждаме.
Ема беше доволна, че Джоди е пряма въпреки, че тя едва ли би била такава на нейно място. Това беше по-добре, тъй като Майкъл сигурно скоро щеше да разбере, че е дошла, а не искаше той да чуе разговора им.
— Искам да говорим открито, госпожице Фарнел. Време е да си отидеш оттук.
Джоди я погледна твърдо.
— Защо пак ми го казваш? Нали вече ти обещах, че до сватбата ще си отида.
— Зная, но сватбата е след цяла седмица. Хората говорят за теб и аз не искам приказките им да бъдат свързвани с бъдещия ми съпруг.
— Какво говорят? — очите на Джоди не трепнаха.
— Аз съм дама, госпожице Фарнел, и не бих могла да повторя онова, което чух за теб — това не беше вярно. Ема не беше чула нищо по техен адрес, но беше сигурна, че Джоди не може да знае кой какво е говорил, тъй като никой от близките им не би имал смелостта да каже, че я смята за любовница на Майкъл.
Джоди остана мълчалива за момент. След това каза:
— Всъщност, докато седях тук си мислех, че е време да си отида.
— Така ли?
— Ще се преместя при Камила, докато си намеря свой дом.
Ема понечи да я попита дали Майкъл не възнамерява да й наеме жилище, но не успя да събере смелост за това. Срамуваше се да признае, че нищо не знае за секса. Жалко, каза си тя, че вече бе дала ръкавиците си на Айуила, след като Джоди щеше да напусне и без заклинания.
— Мисля, че трябва да уточним някои неща — каза Ема, за да се възползва от момента. — Аз няма да те приемам в Уайтфрайърз, независимо къде ще живееш. След като той стане мой дом, ти няма да идваш тук по никакъв повод.
Върху лицето на Джоди бе изписано единствено презрение.
— Нямам желание да посещавам никоя от къщите, за които претендираш. Не те харесвам, Ема. Вероятно не те харесвам толкова, колкото и ти мен, макар да се преструваш пред другите. Ние двете се разбираме чудесно.
Ема се стъписа. Беше очаквала Джоди да потъне в сълзи и да побегне към къщата, за да си събира багажа.
— Напускам заради доброто на Майкъл, а не заради теб. Ако той наистина е орисан да изтърпи тази сватба, аз не желая да му причинявам зло. Вече изпратих бележка на Камила, за да й съобщя решението си — тя повдигна брадичката си. — Все пак, докато не напусна тази къща, тя е мой дом. Довиждане, госпожице Парланг.
Никога дотогава Ема не беше отпращана така безцеремонно. Тя скочи от стола и сърдито забърза към верандата, за да потърси Майкъл. Джоди я изпрати с поглед. Изпитваше почти удоволствие.
Вдигна ръкоделието си и започна да го гледа, без да го вижда. Последната нощ сякаш беше посетила рая. До зори бе лежала в обятията на Майкъл и се бяха любили. Моментът, в който си тръгна от леглото му, беше най-трудният в живота й. Той не се бе появил тази сутрин и тя научи, че е излязъл рано сутринта с коня си в полето. Това не бе необичайно за него, но тя разбра, че сега го прави, за да не я вижда. Твърде много неща се бяха случили между тях предишната нощ и нито един от двамата не бе способен да срещне другия и да скрие любовта си.