— Нищо ми няма.
Тя се обърна и отиде до средата на стаята. Майкъл влезе вътре и затвори вратата, за да не ги чуе някой.
— Гидиън казва, че напускаш.
Тя кимна:
— Мисля, че така е най-добре.
— Не си отивай.
— Трябва. Не искай от мен да остана. И без това ми е достатъчно тежко.
— Имаме още една седмица.
— Тази нощ решихме, че така е най-добре. Ако остана, ще се измъчваме и двамата.
Майкъл се приближи до нея и нежно я завъртя с лице към себе си.
— При всички случаи ще се измъчваме.
— Ако остана, няма да мога да стоя настрана от теб — вдигна тя поглед към него. Сърцето и изгаряше в очите. — Не бих могла да спя тук и да зная, че си в съседната стая.
— Ако останеш, аз няма да съм в съседната стая. Ще бъда при теб.
— Как после ще мога да те гледам женен?
Той я прегърна и я притисна към себе си.
— Ще умра от мъка — пророни той. — Ти също.
Джоди не издържаше повече. Притисна го силно — вдишваше уханието на тялото му, усещаше върху бузата си плата на дрехата му и се опитваше да съхрани всеки миг за времето, когато нямаше да може да е така близо до него.
— По-добре никога да не бях идвала. Какво друго постигнах, освен че направих всички нещастни?
— Научи ме, че любовта наистина съществува.
Тя вдигна лице и го погледна.
— Съжаляваш ли?
— Не. Съжалявам само, че не мога да те имам завинаги.
— Не бива да казваш такива неща — тя погледна настрана, защото сълзите отново изпълниха очите й. — Как мога да бъда достатъчно силна да те напусна, когато говориш тези неща?
— Винаги имаме сили да понесем това, което трябва — напрежението в гласа му й откри, че и него го болеше, колкото и нея. — Тази сутрин излязох на езда. Трябваше да подредя нещата в себе си и да се опитам да намеря някакъв начин да променя неизбежното.
— Намери ли? — за миг надеждата се съживи в душата й, но мълчанието му скъса неуловимата нишка. — Мисля, че не си.
— Само да имахме повече време! — Майкъл се отдалечи на няколко крачки и прокара ръка в косите си. — Само да имахме време да намерим разрешение. Трябва да има някакъв начин да бъдем заедно, без да накърним името ти и да опозорим Ема пред енорията.
Макар и да си го помисли, Джоди не каза, че Ема заслужава всичко това. Нищо нямаше да спечели, ако паднеше до нейното ниво.
— И аз мислих цяла сутрин, но не намерих изход. Изпратих бележка на Камила, че още днес искам да се преместя при нея. Очаквам отговора й.
— Знаеш, че ще си добре дошла при нея.
— Мисля, че трябва да се преместя в някой друг град. Само не мога да измисля как ще си изкарвам прехраната — опита се да се усмихне. — Можеш ли да си ме представиш като плетачка?
— Не, но можеш да станеш учителка.
— Да, наистина бих могла — настроението на Джоди се подобри. — Ще ми трябва ли удостоверение, за да стана учителка?
— Не. Само образование. Но аз не искам да напускаш Джоакуин.
Тя погледна към него.
— Не искам да те напускам, но не мога да понеса на всички семейни събирания да ви виждам заедно с Ема. Не бих могла да седя в черквата, а ти и Ема да сте точно пред мен или да слушам как приятелите ни разговарят за това, което правите или планирате с Ема. Ще ми дойде твърде много.
— Зная. Ще можеш ли да понесеш никога повече да не се виждаме?
— Не. Не зная. Какъв друг избор имам?
Той поклати глава.
— Само да не беше дама. Можех да ти купя къща и да идвам да те виждам всеки път, колкото успея да се измъкна. Бихме могли да сме заедно. Но така бих разбил живота ти и би станало още по-лошо, отколкото ако избягаме.
— Ако не беше джентълмен, бих те убедила, че имената ни в този град не са по-важни, отколкото любовта ни. Но аз обичам тази част от теб, която не позволява да бъда опетнена и защитава репутацията ми, независимо дали го искам или не.
— Ние сме това, което сме. Бих искал само нещата да са различни.
— Зная, че не можеш да обърнеш гръб на това, което си, и, ако го направиш, някой ден може да ме обвиниш, че аз съм те накарала. Ето защо трябва да отида колкото се може по-далеч от теб. Не съм сигурна, че мога да се жертвам до безкрайност. Не съм чак дотолкова дама, доколкото ме намираш. Просто любовта е по-важна за мен.
Той се усмихна.
— Тогава защо не останеш и направиш всичко, което можеш, за да развалиш годежа? Защо не ме измъчваш и не настояваш да избягам с теб и да зарежа всичко останало?
Тя успя да отвърне на усмивката му.
— Може би съм по-почтена, отколкото си мисля. Никога не съм се опитвала да заставам между двама души и, изглежда, няма да мога и сега.
— В такъв случай наистина ще си отидеш — думите му прозвучаха повече като заключение, отколкото като въпрос.