Докато се връщаше в Уайтфрайърз, Айуила се стараеше да не допуска никакви мисли за Ема в главата си. Не биваше да извиква образа й в никаква форма. Същевременно почувства, че силите й се възвръщат.
Ема беше в чудесно настроение. Джоди се беше преместила при Камила, а утре тя щеше да се омъжи за Майкъл. Сега, обаче, след като вече беше спечелила битката, можеше да си признае, че нещо я тревожи. Откакто Джоди се появи в Уайтфрайърз, Майкъл бе започнал да й обръща по-малко внимание и тя имаше чувството, че го губи. Не можеше да допусне това, още повече, че целият град знаеше, че тя е сгодена за него и предстои да се оженят.
Предишната вечер Майкъл бе дошъл да я види. Беше в ужасно настроение и тя не остана никак доволна от посещението му. За момент се уплаши, че той ще разтури сватбата, но слава богу, не се оказа това. Каза й само, че Джоди се е изнесла преди няколко дни и сега живее в дома на Камила. Тя се учуди защо толкова дълго време не й бе съобщил за това, но реши, че няма смисъл да се безпокои. Тя рядко разбираше действията на Майкъл и този случай беше само още един пример за това.
Самата Ема имаше известни съмнения дали сватбата ще се състои, но не ги сподели с никого, дори и с Клодия. След един ден тя щеше да бъде омъжена и сега, когато това предстоеше да стане, не беше съвсем сигурна дали наистина го желае. Докато се страхуваше, че Майкъл може да развали годежа, не си бе позволявала да разсъди какво в действителност ще представлява семейният й живот, но сега, когато нямаше съмнение, че той ще й стане съпруг, започнаха да я терзаят известни съмнения в това отношение.
След като се омъжеха, за много от жените следваше период на чести бременности. На Ема не й харесваше да има деца и се ужасяваше от мисълта, че фигурата й ще се развали, макар и временно. Независимо че настояваше да имат отделни спални, тя знаеше, че от време на време ще трябва да удовлетворява желанията на Майкъл и сигурно щеше да забременее.
Освен това, омъжените жени не ходят па партита и не допускат да ги ухажват мъже. Ако й се случеше да отиде на парти, то щеше да е по-скоро като компаньонка на някоя млада жена. Ема не беше съвсем сигурна, че желае да се раздели със свободния живот. Все още бе млада и хубава и просто бе жалко да не се порадва на свободата си.
Наистина, омъжената жена имаше по-голяма тежест от неомъжената, но имаше и повече задължения. Ема беше научила всичко необходимо, за да стопанисва дома и плантацията, но се чувстваше неспособна да приложи тези знания в практиката. Знаеше как да провери дали прислужницата е проветрила чаршафите, но как можеше да разбере кога това е необходимо? Имаше рецепти за желета и конфитюри, но кога трябваше да се оберат плодовете? Не, Ема никак не гореше от желание да стопанисва своята къща. Ако не можеше да се справи с това, нямаше да може да погледне майка си в очите, а тя мразеше да прави неща, които не владееше до съвършенство.
Домът кипеше от суматохата на последните приготовления. Ема непрекъснато се сблъскваше с прислужници натоварени с покривки за маси и салфетки. Градинарите усилено косяха тревата, подрязваха храстите и поливаха цветните лехи пред къщата, подготвяйки ги за сватбата. За последните три дни отец Греъм шест пъти идва при нея, за да я посвети в предстоящите й обети и затова как тя ще стане плът от плътта на Майкъл и кост от неговите кости. Сравнението не допадна особено на Ема. Като католичка, тя знаеше, че разводът е забранен и, макар че това правеше положението й по-сигурно, това я караше да се безпокои какво би станало, ако тя променеше решението си.
Ема обичаше да променя решенията си и го правеше често, когато ставаше въпрос за дребни неща. А нима бе невъзможно някой ден да реши, че чувствата й към Майкъл са се променили? Ами ако наистина го намразеше, както, изглежда, Зилия Тернант бе намразила Валкур? Зилия с нищо не можеше да промени положението си, същото важеше и за нея. Откъде можеше да знае какво ще чувства следващата седмица, да не говорим за следващата година?
Най-сетне приготовленията изнервиха Ема до крайна степен и тя реши да направи това, което винаги правеше, когато искаше да не мисли за нещо. Отиде на пазар.
Всички в града знаеха, че сватбата й е определена за следващия ден, затова не пропуснаха случая да поговорят с нея и да й пожелаят щастие. Ема се усмихваше, изчервяваше се и благодареше на всеки, но й се искаше тези хора да ги няма. След като се оженеше за Майкъл, от Ема Парланг, тя щеше да се превърне в съпругата на Майкъл. Уайтфрайърз беше чудесно имение и тя дори имаше роднинска връзка с фамилията на Майкъл, а след сватбата окончателно щеше да стане част от нея. И все пак не й се искаше окончателно да се предаде.