А дали Майкъл изобщо бе служил в армията? Джоди направи сметка, че е бил само на осемнадесет години, когато войната бе започнала, но тя знаеше, че в нея бяха взели участие и по-млади момчета от него. Опита се да си представи мъжа от дагеротипната фотография в сива униформа и с прелитащи покрай него гюлета, но не успя. Никак не й приличаше на войник. Войната никак не се връзваше с приятната му усмивка. Вероятно обитателите на Уайтфрайърз, както и къщата им, бяха останали далеч от военните действия. Тази мисъл й допадна, тъй като беше в съзвучие с възгледите й за робството и с предположението, че в къщата е имало скривалище за нелегално прехвърляне на избягали роби на север. Нямаше съмнение, че ако Майкъл бе част от нелегалния канал, той не би се бил за каузата на робството.
Отвори дневника на следващата дата.
Мина Кейти Нестън, за да се види с Камила. Камила твърди, че на Кейти вече й е омръзнал Едуин. Знаех си, че ще стане така. Кейти е много импулсивна, а това не е добра черта за една съпруга особено ако е от рода Нестън. От друга страна, Едуин е толкова досаден, че дори и светец не би го изтърпял.
Джоди не успя да потисне усмивката си при мисълта за старата госпожица Нестън, с която се беше запознала. Тя, изглежда, беше наследила нещо от енергичността, а може би и от припрения нрав на Кейти. Племенникът й, който бе недоволствал от покупките й на стари мебели, като че ли доста приличаше на онези Нестън, които Майкъл познаваше.
На същата страница пишеше.
Ходих на партито на Камила и Рийд. Видях Зилия Тернант. Валкур също беше там, но тя нито веднъж не му обърна внимание. Сега, когато той не може да танцува, изглежда, тя мисли, че също така е сляп и глух. През цялата вечер флиртуваше с мен и с още няколко други мъже. По-добре щеше да бъде, ако гюлето, вместо да отнесе крака на Валкур, беше ударило Зилия.
Значи войната все пак беше засегнала приятелите му. Може би Джоди твърде прибързано беше решила, че Майкъл не бе участвал в нея, а може и да се бе сражавал на страната на Севера, поради което и Уайтфрайърз да е бил пощаден.
През следващите няколко седмици Майкъл беше вписвал само новородените жребчета и бе изброил нивите си, както и културите, с които ги беше засял. Но ето, че Джоди попадна на нещо, от което сърцето й лудо заби.
Тази вечер направих предложение на Ема и тя прие. Очаквах да прояви моминска съпротива. Каза ми, че ме обича. Сигурно е така. Решихме сватбата да е идната година. Тя предпочита април.
Лаконичните изречения говореха повече от съдържанието. Очевидно Майкъл не бе радостен от това, че се бе сгодил.
Клодия даде още едно парти в чест на Ема. Камила казва, че Клодия се престарава, и аз съм съгласен с нея. Ако човек слуша приказките й, би си помислил, че ние сме най-удачната брачна двойка. Зная, че много я бива да вкарва във фамилията ни точно такива свои приятелки, но понякога Клодия прекалява. Според Камила това принизява нейните усилия, но вече й дадох да разбере, че повече партита биха били излишни. Камила вече не казва, че не харесва Ема от уважение към мен, но зная, че чувствата й не са се променили.
Джоди забеляза, че все още не се споменаваше нищо за чувствата на Майк към неговата избраница, но този въпрос се появи на следващата страница.
Вчера с Ема се скарахме, но днес се сдобрихме. Убедих я, че продължавам да я обичам. Тя проля обилни сълзи и аз трябваше да й се извиня два пъти, докато ме чуе. С това всичко приключи и се надявам, че тя ще забрави за тази случка. Направих онова, което всеки джентълмен би сторил за непознат човек, попаднал в затруднение.
Джоди се намръщи. Какво ли означаваше това? Дали Ема се бе скарала с Майкъл за това, че бе направил услуга на някого? „Обилни сълзи“ изглеждаше странен израз, по отношение на една годеница. Тя затвори дневника. Изпита чувството, че е нахлула в личния свят на Майкъл, но после безмълвно се укори за тази глупава мисъл. Та как би могла да се бърка в живота на мъж, който повече от половин век лежеше в гроба?
Въпреки това изпита странно безпокойство и последните редове от дневника се запечатаха в съзнанието й.
Трета глава
Месец по-късно стената на библиотеката все още не беше разкрила тайната си, а и Джоди нямаше смелостта да направи отвор в стената на гостната стая, за да види какво има вътре. Тя отдавна беше прочела дневника на Майкъл, но така и не научи дали се бе оженил за Ема.
На няколко страниците от дневника подробно беше описвал партитата, на които се беше виждал с Ема, споменаваше и за някаква мистериозна „тя“, но не посочваше името й и коментарите му за нея бяха сдържани и предпазливи. Дневникът внезапно прекъсваше в навечерието на сватбата с Ема. Любопитството на Джоди беше изострено до крайност, но така и не можеше да намери отговор на въпроса дали Майкъл се бе оженил за Ема, както следваше да се очаква. Този въпрос беше изтласкал на заден план и интереса й към тайната стая, ако тя въобще съществуваше.