Но как да се ожени за Ема, след като Джоди беше завладяла цялото му сърце? Не можеше да намери никакъв отговор, а часовникът над камината не спираше да отмерва минутите.
Джоди нервно се разхождаше из стаята. В късната вечер се задаваше буря, къщата беше тъмна и изпълнена с влажен въздух. Единственото нещо, за което беше способна да мисли беше, че след по-малко от едно денонощие Майкъл щеше да се ожени за друга.
Спомняше си, че седна на масата да вечеря, но изобщо не знаеше дали беше яла, или не. Камила се бе опитала да прикрие безпокойството й от останалите, но Джоди бе сигурна, че Рийд не беше отдал състоянието й на приближаващата буря. Джоди рядко разкриваше тайните си пред Рийд, но тази вечер й се стори, че забелязва съчувствие в очите му и това я трогна.
Когато децата тръгнаха да си лягат, тя ги целуна, в отговор на което те също я целунаха и прегърнаха. Сърцето й се сви от мъка при мисълта, че никога няма да има свои деца. Майкъл беше изгубен за нея, а тя нямаше да се ожени за друг мъж и знаеше че никога няма да промени това свое решение.
Нощта падна рано и макар че през гъстите облаци проблясваха светкавици, бурята все още беше твърде далеч. Джоди се чувстваше прекалено неспокойна, за да остане в, салона, затова излезе на верандата и се заслуша в стенанията на дърветата, шибани от усилващия се вятър.
— Страшна буря се задава — каза Рийд зад гърба й.
Джоди подскочи.
— Не те чух да идваш. Да, изглежда е така.
Рийд се облегна върху перилата на верандата, загледа се в нощта и каза:
— Не обичам да се меся в хорските работи, но сега ми се струва, че трябва да ти кажа какво мисля.
Джоди зачака да чуе какво ще последва. Макар преди малко да й се бе сторило, че е видяла съчувствие в очите на Рийд, тя не знаеше какво ще й каже. Той винаги беше учтив с нея, но все пак тя не бе така близка с него, както с Камила.
— Веднъж най-малкият ми брат се влюби в момиче, което изобщо не беше за него. Нито католичка, нито креолка, на всичко отгоре и дъщеря на човек, който работеше само когато му свършеше рома. В семейството ни настана паника. Всички настояваха Жак да се ожени за момичето, което те му бяха избрали, независимо, че той не го обичаше. Освен че нейните родители бяха приятели с моите, тя беше и по-хубава от онази, в която бе влюбен брат ми и всеобщото мнение беше, че от нея ще излезе чудесна съпруга.
— И какво стана?
— Жак се примири и се ожени за нея. След два месеца избяга с момичето, което обичаше. Когато ги откриха, те предпочетоха да се самоубият, отколкото да се разделят отново.
Джоди постави ръка върху рамото на Рийд.
— Съжалявам.
— Никога не говорим за Жак, нито за онова, което стана. Твърде болезнено е за нас.
— И защо ми го казваш сега?
Той я погледна в очите.
— Защото за всички нас щеше да е далеч по-добре Жак да е жив и здрав, макар и женен за момичето, което не одобрихме, отколкото да умре.
— Аз нямам намерение да се самоубивам, нито пък Майкъл.
— Зная, но има и такъв вид самоубийство, което не завършва със смърт. Така се случи с Винсент Ландри. Той ми беше приятел, много преди да се ожени за Клодия, и като неин зет не би трябвало да говоря против нея, но този човек, който преливаше от жизнерадост, отдавна не се е усмихвал. Не искам същото нещо да сполети и Майкъл.
— Нито пък аз, но се страхувам, че нищо не мога да променя. Той твърдо е решил да постъпи „правилно“.
Джоди не можа да скрие отчаянието си.
— Зная. Може би не трябваше да ти разказвам всичко това, но исках да знаеш, че съм на твоя страна.
Тя му се усмихна печално.
— Благодаря ти, Рийд. Много съм ти признателна за това.
Той кимна и се прибра, сякаш се страхуваше, че прекалено се е разприказвал.
Джоди отиде до перилата и се загледа към Уайтфрайърз. Дали Майкъл беше на верандата? Дали гледаше към нея? Дали тази вечер и той бе така нещастен както нея? Джоди знаеше, че е така.
Айуила седеше край огъня, който сама беше наклала и напявайки хвърляше черни билки в жадните пламъци. Противен зеленикав дим се издигаше в комина на бараката й. В скута си майстореше нова кукла, пръстите й усукваха сламата, за да се получат ръце и крака, като в същото време пееше мелодиите, на които я беше научила майка й дълбоко в джунглата, много преди още да беше видяла мъж с бяла кожа. Започна да облича куклата с една от носните кърпи на Джоди, която беше откраднала от простора. Вече седмици наред се готвеше за тази магия.