Навън бурята все повече приближаваше. Айуила използваше нейната мощ, за да увеличи собствената си сила. Винаги чувстваше някакво родство с гръмотевиците и светкавиците и досега не бе имало свирепа буря, която да я уплаши. На младини си беше спечелила страхопочитанието на всички околни, като стоеше навън в разгара на бурите с протегнати нагоре ръце, сякаш се опитваше да прегърне светкавицата и пееше в унисон с тях. В онези дни всички боязливо се отдръпваха от нея, а тя се усмихваше. Когато направеше и тази магия, те отново щяха да се изпълнят със страхопочитание към нея.
Извади кичур тъмнокестенява коса от един таен джоб. Беше го събрала от четката за коса на Джоди, няколко дни преди тя да напусне Уайтфрайърз. Никой не я беше видял. Айуила притежаваше способността да се промъква незабелязано. Единственият човек, който я видя, беше Беси и Айуила я наказа с остра болка в корема, защото се бе осмелила да я укори. Очите й се присвиха. Веднъж да си възвърнеше силата, щеше да направи магия, за да се отърве и от Беси. Момичето бе допуснало голяма грешка, че я бе предизвикало.
Айуила взе черен восък от свещ и прикрепи косите към главата на куклата. После запя с по-висок глас.
Изпълнена с почти непреодолим страх, Джоди крачеше от камината до клавесина и обратно. Камила и Рийд се спогледаха, но се престориха, че не намират нищо необичайно в поведението на своята гостенка. Джоди усети, че се издава и седна. Опита се да чете, но не можеше да съсредоточи вниманието си. В ума й напираха мисли за Майкъл. Остави книгата и отново закрачи из стаята.
Бурята бе наближила — сега вече се чуваха гръмотевиците. Джоди никога не бе изпитвала страх от бурите, но не ги и обичаше.
— Изглежда, че е от бурята — каза тя, за да извини поведението си, макар че никой не я беше запитал защо се разхожда така. — Чувствам се неспокойна.
— Може би не е зле да пийнеш чай — предложи й Камила. Сивите й очи, така наподобяващи тези на Майкъл, бяха изпълнени със съчувствие. — Да си призная и аз се чувствам неспокойна от бурята. — Отиде при вратата и поръча на прислужника да донесе чай.
Джоди отново се опита да седне спокойно, но не я сдържаше на едно място. Стана отново отиде при клавесина и започна да свири някаква мелодия, която обаче й звучеше много слабо и неприятно на разстроения стар инструмент. Тя потрепери и вдигна глава. Клавесинът на Камила беше почти нов. Почти нов! Обля я вълна от ужас и тя панически огледа салона.
— Не — прошепна тя. — Не сега!
Рийд и Камила вдигнаха въпросително очи.
Джоди се отдръпна от инструмента. Усещаше, че започва да й се завива свят. Също като в деня, когато се появи в това време.
— Не — прошепна тя и очите й се разшириха.
— Джоди, какво ти става?
Камила с един скок застана до нея, а Рийд беше готов да я хване, ако политне.
— Трябва да вървя! Трябва да отида в Уайтфрайърз!
Джоди се обърна, за да изскочи от стаята.
— В тази буря! — Рийд се опита да я спре. — Почакай до сутринта.
— Не, не! Не мога да чакам!
— Тогава ми позволи да извадя каретата и да те закарам.
Джоди отвори уста, за да отговори, но замайването така я бе завладяло, че не можа да произнесе нито дума. Трябваше да стигне при Майкъл и не можеше да чака, докато докарат карета. Поклати глава, очите й умоляващо ги призоваха да я разберат и изскочи от стаята.
Нощта я обгърна още щом излезе от преддверието, но тя дори не я забеляза. Знаеше само, че трябва да се добере до Майкъл. Вдигна полата си и се затича към конюшнята, за да вземе кон. Чу как Камила и Рийд извикаха името й, но не посмя да спре.
Песента на Айуила набираше мощ. Гърлото я болеше от силата на думите, които изпяваше. Куклата беше почти готова и бурята беше съвсем близо. Вятърът върна лютивия дим в стаята, но Айуила не му обърна внимание. Заклинанието беше почти готово. Нищо не можеше да отвлече вниманието й. Дори и самата тя бе впечатлена от мощта, която чувстваше в себе си.
Леко поряза пръста си с ножа и с кръвта нарисува на куклата лице, като се опитваше да наподоби чертите на Джоди. Върза за врата на куклата връв с нанизано парче от корена мъчител, което беше извадила през лунната нощ. Запя магическите думи и накара куклата да танцува в такт с мелодията.
Точно над бараката проблесна светкавица и моментално последва гърмът. Айуила отметна посивелите си коси, диво се изсмя и отново накара куклата да затанцува стъпките, които щяха да я подчинят на свирепата й воля.
Джоди препускаше с всички сили към Уайтфрайърз. Бе наближила края на града, нощта я обгръщаше все по-плътно и къщите все повече оредяваха. Скоро светлината от техните прозорци окончателно щеше да изчезне и тя трябваше да намери пътя си единствено благодарение на светкавиците. Внезапно излая куче, тя се обърна да го погледне и й се стори, че в прозореца на отсрещната къща видя синьото сияние на телевизионен екран, което не може да бъде сбъркано с нищо друго. Почти в същия момент й се мярна и жълтата светлина на електрическа лампа. В гърлото и заседна стон. Не можеше да изгуби Майкъл!