— Никога няма да те напусна, Майкъл. Никога!
Той я прегърна силно и притисна главата й до гърдите си.
— Вече никога няма да се разделяме. Джоди, ти си у дома. Ти се върна у дома.
Тя вдигна глава и го погледна в очите.
— Никога вече няма да ме караш да си вървя? Достатъчно силно ли ме искаш, за да издържиш на всичко, което може да се случи занапред?
Той кимна.
— Да. Направих грешка, че те отпратих. Разбрах това, малко преди да те видя тук долу. Джоди, аз обичам теб, а не Ема. Ако никой не разбере това, нищо няма да се промени. Това е твоят дом и ти ще си вечно с мен.
Световъртежът й внезапно изчезна и Джоди се огледа изненадана. Макар че дъждът продължаваше да се лее и къщата оставаше тъмна, нещо се бе променило. Тя дълбоко си пое дъх. Беше си у дома. Никога вече нямаше да напуска Майкъл и Уайтфрайърз.
— Аз съм си у дома — прошепна тя.
Хванати под ръка, двамата се изкачиха по входните стъпала, оставяйки бурята зад гърба си. Спряха на вратата, Майкъл се наведе и нежно я целуна. В лицето му се отразяваше любовта, която блестеше в очите й. Прегърнати, те заедно прекрачиха прага.