Изтощена, Джоди се отдръпна и огледа стените, които беше почистила. Вместо първоначалната хаотичност, сега картините й се сториха подредени така, че сякаш разказваха някаква история. Недодяланите фигури на жени и мъже преследваха животни и събираха листа. В центъра на задната стена беше изрисуван огън, заобиколен от мъже, а в кръга на мъжете, около пламъците, танцуваха жени, една от които бе по-висока от другите.
Изведнъж въздухът в бараката стана тежък и я задуши. Джоди бързо изскочи навън и се сви в кръста, за да си поеме по-дълбоко дъх. За миг й се стори, че ще припадне. Надяваше се, че не е нещо сериозно, тъй като и без това програмата й беше достатъчно претоварена, за да си позволи да боледува.
За нейна изненада работниците почти бяха свършили с покрива на първата барака. Тя погледна към слънцето. Колко ли време беше прекарала в бараката?
Леко дезориентирана, но не и уплашена, Джоди се върна в бараката. Не знаеше какво точно й бе станало, ако изобщо й бе станало нещо, но беше сигурна, че още не е свършила работата си вътре. За миг остана неподвижна в центъра на помещението, в очакване да се случи нещо, но нищо не стана, а и какво ли можеше да стане — даде си кураж самата тя. В края на краищата, това не беше нищо повече от една чудновато изографисана и запустяла барака. Джоди не беше суеверна и нямаше никакво намерение да става такава сега. След като няколко минути изучава вътрешността на бараката, най-накрая реши, че стените трябва да се боядисат с дебел пласт боя. Отиде в къщата и порови сред кутиите, докато намери една, която беше почти пълна. Не беше мислила да боядисва бараките отвътре, но с тази щеше да направи изключение.
На път към бараките тя махна на един от младежите, който току-що беше слязъл от покрива.
— Бива ли ви да боядисвате?
— Предполагам, че не по-зле, отколкото да правя покриви.
— Добре. Искам да боядисате отвътре стените на онази барака. Ето ви боя и четка. Обадете ми се, когато свършите.
Тя отиде в една от крайните бараки, за да е далеч от шума, който вдигаха работниците. След няколко минути чу някой да влиза, обърна се и видя момчето.
— А! Не е възможно да сте свършили вече.
— Не съм, госпожо. Боята не става както трябва.
— Какво искате да кажете?
— Пресича се. Може би не е достатъчно прясна.
— Ами! Купих я миналата седмица. Вчера с нея боядисах трапезарията.
Тя отиде с него в бараката и погледна в кутията с боя. Както беше казал младежът, боята наистина се пресичаше. Бледожълтият пигмент стоеше на мазни ивици. Джоди изнесе кутията на слънце и енергично я разбърка, докато сместа стана равномерна и гладка. Без да каже нищо, тя я подаде на момчето и се върна към заниманията си.
След петнадесет минути то пак се появи.
— Наистина много ми е неприятно отново да ви безпокоя, но тази боя продължава да ми създава главоболия.
— И какви са те този път? — попита тя, опитвайки се да прикрие раздразнението в гласа си.
— Не ще да хваща. Като че ли стените са намазани с грес или нещо такова.
— Това е невъзможно. Аз самата току-що ги измих.
Този път тя първа тръгна към бараката, а момчето вървеше зад нея. Както беше казал, боята се стичаше по дъските, сякаш беше нанесена върху дебел слой грес. Джоди пипна стената малко по-нагоре от мястото, където момчето беше мазало с четката, и откри, че дъските бяха нормално порести и сухи.
— Що за рисунки са това? — попита момчето.
— Не зная. Предполагам, че в бараката е живял някой начинаещ художник.
— Изглеждат като символи на вуду.
Джоди го погледна настойчиво.
— Познавам едно момче в училището, което се интересува от това. Показа ми една книга, в която имаше подобни неща.
На Джоди никак не й стана приятно, че подозренията й се потвърдиха.
— Каквото й да са, искам да бъдат покрити с боя.
Тя отиде до стената и се опита равномерно да полага боята. Всичко вървеше добре до момента, в който спря да движи четката. Тогава боята започна да се стича на капки.
— Изглежда, че в самите дънери има маслени остатъци. В плевнята имам блажна боя. Ти почисти тази, докато донеса другата.
Когато се върна, момчето беше отстранило боята от стената.
— Вземи — каза тя, подавайки му четирикилограмова кутия боя. — Не ми се искаше да боядисвам отвътре с такова червено, но смятам, че ще свикна с цвета.
Момчето разклати пълната наполовина кутия, за да размеси боята, и започна да боядисва. Този път боята хващаше. Джоди кимна със задоволство.
— Ето, виждаш пи какъв е бил проблемът? Просто е трябвало блажна боя.
Надяваше се, че гласът й звучи по-уверено, отколкото го чувстваше. Тъмночервената боя с нищо не допринесе, за да премахне мрачното излъчване на бараката. Тя реши да я използва само като основа и си отбеляза при следващото отиване в магазина за бои да купи по-весел цвят.