— Да, сър?
— Коя, по дяволите, е тази жена в леглото ми?
Гидиън зяпна от почуда.
— В леглото ви има човек!?
— Я ела тук!
Следван от Гидиън, Майкъл влезе в стаята и посочи спящата жена.
— Коя е тази жена и защо спи в леглото ми?
Гидиън я зяпна и поклати глава.
— Не зная, господин Майкъл. Никога не съм я виждал.
Намръщен, Майкъл изгледа жената.
— Опитах се да я събудя, но тя спи като заклана.
Гидиън внимателно побутна ръката на Джоди.
— Госпожо! Събудете се, госпожо.
— Виждал ли си досега някой да спи толкова дълбоко?
— Не, сър. Иначе изглежда жива.
— Как е попаднала тук, без да я видиш?
— Не мога да си обясня. Погледнете, тя сякаш се чувства като у дома си.
Майкъл въздъхна.
— Изглежда, нямам друг избор, освен да я оставя да спи тук тази нощ. Ще ида да легна в старата си стая.
— Добре, сър. Ще се погрижа за чисти чаршафи — каза Гидиън и побърза да излезе от стаята.
Докато Майкъл наблюдаваше спящата жена, тя се обърна на другата страна и нощницата му, сега вече нейна, се разтвори, разкривайки не малка част от голата й плът. Осъзнавайки, че гледа жена в нощница, заспала в къщата му и вероятно разчитаща до известна степен на неговата защита, той си възвърна доброто домашно възпитание и отклони поглед от нея. Духна лампата, остави я на масичката до леглото и се измъкна от стаята, затваряйки вратата след себе си. На всички въпроси щеше да си отговори на сутринта, а дотогава щеше да се наспи в стаята, която не беше обитавал, откакто бе станал господар на Уайтфрайърз.
Джоди се събуди рано на следващата сутрин. Макар и намалял, странният световъртеж все още не беше изчезнал и тя се чувстваше, сякаш умът й беше обгърнат в мъгла. Облече се както предишния ден и излезе в коридора.
Всичко й се стори някак различно и тя сънливо разтърка очи. Имаше нужда от чаша кафе. Слава богу, че държеше подръка един буркан нескафе за редките случаи, когато организмът й се нуждаеше от кофеин. Прокара пръсти през разпилените си коси, за да ги пооправи, след което слезе на долния етаж и се запъти към кухнята, като за по-кратко реши да мине през библиотеката.
Когато влезе в нея, странното чувство, че нещата някак си крещящо не са наред, я накара да спре. Да, това наистина беше библиотеката на Уайтфрайърз, но съвсем не и стаята, която тя познаваше. Полиците бяха боядисани в по-тъмен цвят и бяха изпълнени с книги в нови кожени подвързии. Дъбовото писалище го нямаше, а вместо него на другата стена имаше орехово бюро. Не се виждаха зелени абажури на лампите, а слънцето блестеше през прозорците и огряваше шарени черги на пода. В краката си видя куклата, която вечерта бе изтървала. Направи крачка напред и с мъка преглътна. Тук нещо никак не беше наред.
Чу шум зад гърба си, рязко се обърна и видя, че от гостната се приближава един мъж. Той също я видя и се намръщи.
— Ей, господине! Какво правите в моя дом? Кой сте вие?
Хвърли му поглед през рамо, за да види дали няма още някой с него.
— На мен ли говорите?
Мъжът се приближи до нея. Знаеше, че е зяпнала от почуда, но не можеше да преодолее изумлението си.
— Кой сте вие? — успя да прошепне тя.
— Аз съм Майкъл Девъро, а вие коя сте и как така си позволявате да влезете в моя дом без предварително да сте се представили? И кой ви е дал правото да ползвате моите завивки?
На Джоди й се зави свят и тя се отпусна на един стол.
— Не е възможно да сте Майкъл Девъро. Който и да сте, повикайте линейка. Лошо ми е.
Той коленичи до стола й, разгледа я по-отблизо и извика:
— Гидиън!
Чернокож мъж в безупречна ливрея отвори вратата и се втренчи в Джоди.
— Да, сър?
— Донеси чаша студен сайдер и флакон амоняк.
— Да, сър.
Гидиън моментално изчезна.
— Кой беше този? — едва чуто попита Джоди. — Какво става тук?
Гидиън веднага се върна с едно шишенце, отпуши го и го подаде на Майкъл, който го разклати и го поднесе под носа на Джоди. Тя се закашля от амонячните пари, надигна се и махна с ръка, за да ги разсее. Докато Майкъл запушваше флакончето, влезна една чернокожа жена с чаша златиста течност.
— Изпийте това — каза Майкъл. — По-добре щеше да ви подейства малко бренди, но сестрите ми упорито се придържат към сайдера.
— Бих предпочела бренди — отвърна тя, но отпи от сайдера. Беше по-вкусен от всеки друг сайдер, който бе пила.
Майкъл направи знак на слугите да напуснат стаята. Когато останаха сами, той се изправи и седна на стола срещу нея.
— Е, госпожо, хайде да чуя сега вашите обяснения. Защо снощи, когато се прибрах, ви заварих в стаята си?