Джоди притисна устни с ръцете си. Щяха да я обявят за изчезнала! Какво ли щяха да си помислят хората за нея? Ами родителите й? Те щяха да се побъркат от тревога и притеснение. Приятелката й Енджи, макар и да не я познаваше отдавна, сигурно също щеше да се разтревожи. Бяха станали достатъчно близки и изчезването й сигурно щеше да я смути.
Можеха да си помислят, че е отвлечена! Тревога сви стомаха на Джоди. Дори някой от познатите й можеше да бъде арестуван! Тя затвори очи, за да се откъсне от реалността на века, в който беше попаднала, и да се съсредоточи върху собствения си живот. Колкото обаче и да се стараеше, колкото и да контролираше дишането си, тя си оставаше на това място, в което беше попаднала.
Отвори очи. Нищо не се бе променило Отиде пред гардероба и отвори вратата му. Вътре висяха рокли, бонета и пелерини, които вероятно бяха на Камила. Взе една рокля и я разгърна пред себе си. Очевидно двете с Камила бяха почти еднакви на ръст, така че роклята можеше да й стане. С отчаян вид тя я постави обратно на закачалката. Какво значение имаше дали й ставаше или не? Тя трябваше да се махне оттук.
Седна отново, но този път на пода, тъй като реши, че контактът й с мебелите би могъл да й попречи да се измъкне. И тъй като още не притежаваше мебели за тази стая, ако трябваше да се върне обратно в своето време, по-добре щеше да бъде да седи на пода, за да не се нарани, ако паднеше на земята. Кръстоса крака като йога, извърна ръцете си с дланите нагоре, постави ги върху бедрата и изправи гърба си. От месеци не бе медитирала, но не беше забравила как става това. Забави дишането си, отпусна се и се опита да укроти бушуващите мисли в главата си.
— Аз съм в собствения си дом — произнесе тя като заклинание, — сега е хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Когато отворя очи, всичко това ще е било само сън.
Повтори думите няколко пъти. Обзе я спокойствие. Усети, че все повече се отпуска и изпада в хармония със себе си. Дълбоко в нея се зароди нисък тон, който започна да излиза през устните й.
Внезапно остър писък разтърси спокойствието й. Джоди се съвзе навреме, за да види как прислужницата, отрупана с чаршафи и калъфки за възглавници, отстъпи назад и хлопна вратата зад себе си. Скочи и извика след нея, но тя не се и обърна.
— Явно досега не е виждала човек да медитира — каза си Джоди. — Зле я оплесках. Започнах да плаша хората до смърт. Трябва някак си да се измъкна оттук.
Думите й прозвучаха добре, но с това положението й съвсем не се промени.
Пета глава
През вратата на спалнята Джоди видя как прислужницата побягна надолу по стълбите, явно изплашена от вида, в който я бе заварила да медитира, седнала на пода с кръстосани крака. „Трябва да запазя спокойствие — каза си тя. — Само да не изпадам в паника.“ Въпреки това, усещаше как напрежението й постоянно расте.
Върна се пред гардероба и отново го отвори. Явно това бяха рокли, които сестрата на Майкъл вече не ползваше и ги бе оставила тук. В чекмеджетата на скрина намери бельо, което беше по нейния размер. Ако заседнеше в този свят за известно време, както се очертаваше, то щеше да й потрябва. Естествено, кринолинените рокли и това странно бельо не бяха съвсем по вкуса й, но друг избор нямаше.
Когато затвори чекмеджето, мисълта, че няма друг избор, се стовари върху нея с цялата си тежест. Но как би могла да остане тук? Тя си имаше свои планове във времето, на което принадлежеше, имаше си свой собствен живот. Не можеше да си позволи да направи нищо, което би я приковало завинаги в погрешната епоха. Трябваше по някакъв начин да намери пътя, за да се върне.
С решителна крачка излезе от стаята и слезе по стълбите в коридора. Къщата й беше напълно позната и същевременно й изглеждаше различна. Перилата на стълбището бяха от същия лакиран махагон, но ръкохватките им бяха боядисани в светлобежов, почти жълт цвят. Над входа висеше полилей, но беше по-прост от онзи, който тя знаеше, и бе окачен на макара, за да се смъква при паленето на свещите. Даже в този момент мъжът, когото Майкъл наричаше Гидиън, го спусна надолу, където една слугиня чакаше да запали свещите с кибрит. Гидиън забеляза, че Джоди го гледа, за момент се отклони от работата си и я погледна със зяпнала уста. Жената до него забеляза странното му поведение, бързо извърна очи и му направи знак да стори същото.