— Хайде, успокой се — каза той и погали косите й. — Съвсем не исках да те разплаквам.
— Ти не ми вярваш — каза тя и гласът й потрепери. — Как да ти докажа, че казвам истината?
— Вярвам ти.
Плътният му глас беше мек и нежен, нямаше и следа от предишния му обвинителен тон.
Джоди повдигна лице. В очите й се четеше съмнение.
— Така ли? А защо сега ми вярваш, след като само преди две минути не ми вярваше?
— Не зная. Сигурно защото се разплака и ми позволи да те успокоя.
— Значи това те убеди, а блузата ми от акрил не успя, така ли?
— Ако беше от момичетата на Мадам Агнес, щеше да реагираш по съвсем друг начин, докато беше в прегръдките ми. Говориш прекалено разумно, за да допусна, че си психически разстроена. Просто не намирам друго обяснение, освен това, което ти ми даваш.
Той нежно избърса сълзите от бузите й, след което й подаде кърпичката си.
— Гримът не издържа на сълзите.
Тя изтри черните следи под очите си.
— Благодаря ти. Извинявай, че се разплаках. Рядко ми си случва. Просто…
Усети, че сълзите й отново напират, но ги преглътна и замълча.
Майкъл обгърна лицето й с длан.
— Не че толкова ме притесняват сълзите ти, но не искам аз да съм причината за тях. Чувствам се мерзавец за това, че с моите думи те направих толкова нещастна.
Джоди го погледна, за да разбере дали говори сериозно. Не познаваше мъж, който да използва без ирония думата „мерзавец“. Майкъл обаче изглеждаше съвсем сериозен. Освен това бе застанал непосредствено до нея и докато тя го гледаше, очите му придобиха цвета на разтопено сребро и той леко се наведе напред, сякаш се канеше да я целуне. Внезапно сълзите на Джоди изчезнаха и тя усети присъствието му много по-силно, отколкото й се беше случвало с всеки друг мъж. Той излъчваше странно обаяние, от което дъхът й спря и устните й се разтвориха.
Един мускул на лицето му потрепна и той отстъпи назад. В очите му се четеше объркване и същевременно желание. Джоди разбра, че същото излъчваха и нейните очи. Внезапно се обърна.
— Извинявай. Не трябваше да…
— Нищо лошо не си направил — прекъсна го тя. — Всичко е наред.
Макар че продължаваше да трепери, тя си каза, че не може да се държи така, още повече че всъщност те бяха напълно непознати.
За да прикрие смущението си от онова, което за малко не се случи, Майкъл отвори чекмеджето на писалището си и извади куклата.
— Говорих с Айуила за тази кукла. Естествено, тя отрече да знае каквото и да било за нея.
— Коя е тази Айуила?
— Негърката от бараката, която ти описа. Сигурен съм, че позна куклата, но тя е труден човек.
— Защо не я уволниш, след като не те слуша и прави вуду кукли?
— Никога не бих направил такова нещо, ако правилно съм те разбрал какво точно искаш да кажеш. Айуила е твърде стара, за да се издържа сама, а и освен това никога не е живяла другаде, откакто е била докарана в тази страна. Невъзможно ми е да се отърва от нея, както един търговец би изгонил неспособния си продавач.
— Но защо след като живее тук единствено благодарение на милосърдието ти, прави тези кукли, за да ти вреди?
— Откъде знаеш, че иска да вреди на мен? — строго я изгледа Майкъл.
— Ами на кого другиго? Тази кукла изобразява бяла жена, а, доколкото зная, ти си единственият бял човек в Уайтфрайърз.
— Всъщност аз не съм сигурен дали тази кукла е насочена срещу мен. Гидиън ми каза, че представлявала заклинание срещу някаква жена, която не бивало да свърже живота си с моя. Според него дори и да съм срещнел жената, за която бих желал да се оженя, то щяло да ми попречи да се влюбя в нея.
Джоди го прекъсна иронично:
— Де да беше така, но по-скоро ми се струва, че нещо е объркала, след като заклинанието й ме докара тук чак от следващия век.
Дори не си даде сметка за подсъзнателния смисъл на своите думи.
— Не, ти не вярваш, че тази кукла може да направи подобно нещо — усмихна се той. — Вярваш ли във вуду?
— Разбира се, че не. Шегувах се. Какво е твоето обяснение за това, което се случи? — тя взе куклата от ръцете му и внимателно я разгледа с цялото си любопитство. — Господи, каква грозотия, нали?
— Предназначението й не е било да е красива — отвърна Майкъл и я взе от ръцете й. — Тъй като тук единственият бял човек съм аз, както отбеляза преди малко, а очевидно куклата е женска, значи може би си права, че е била насочена срещу мен. Вече ти казах, че Айуила е много труден човек. Много пъти съм се чудил как да се отърва от нея и единственото, което ми е идвало наум, е било да я изгоня от имението, но аз не бих го сторил спрямо никой от моите хора, макар и понякога да ми се иска. Аз нося отговорност за тях.