Беси се опитваше да не гледа бельото й. Очевидно досега не беше виждала сутиен.
— Мисля, че трябва да ви дам долна риза и корсет.
— За ризата съм съгласна, но за корсета — не. — Каквато и да беше модата, тя нямаше намерение да се пристяга под роклята с колани. — Мисля, че ще ми стане и без корсет. — Събу джинсите си.
Очевидно Беси не остана доволна, но не каза нищо, докато Джоди облече силно колосаната фуста и я пристегна на кръста си.
— Нещо не е наред. Фустата се издуваше отпред.
— Не се слага така, госпожо. Изпъкналата страна трябва да е отзад.
Чест правеше на Беси, че запази сериозното си изражение. Тя завъртя фустата на Джоди, завърза я на кръста й, после й помогна да облече роклята и я оправи около талията й. Джоди никога не бе носила рокля, която поне малко да напомня на тази, и опипа плата с възхищение.
Роклята беше в бледорозово с кремава дантела около кръста и ръкавите. На талията беше избродирана червена роза. Деколтето плътно прилепваше около врата и също беше украсено с дантела.
Джоди нямаше търпение да се види в огледалото.
— Нима това съм аз? — измърмори тя, докато се оглеждаше във високото огледало.
— Да, госпожо.
Беси погледна отражението й в огледалото, като че ли въпросът на Джоди й се стори странен, но нищо не каза, понеже беше решила да запази доброто й настроение.
Джоди се обърна и се огледа в профил. Отпред роклята падаше по-свободно, отколкото на гърба. Фустата прикриваше ханша, а полата беше набрана, за да й придава по-раздвижен вид. По плохите отзад бяха избродирани още копринени рози. Джоди се учуди как е възможно да седне на стол, без да ги измачка, но си спомни, че жените през деветнадесети век не са се облягали на столовете.
— Стои ви, сякаш е ушита за вас — каза Беси. — Ако бъдете така добра да седнете на табуретката, ще ви оправя и косата.
Джоди седна и се загледа в Беси, която напразно се мъчеше да й направи прическа. Очевидно прислужничката никога не бе имала работа с такава къса коса.
— Откажи се. Нищо няма да излезе.
Беси спря да я реши и косите естествено се спуснаха около шията й.
— Може да ви сложа панделка — предложи Беси. — Госпожица Камила обожава панделките.
— Не, но ако имаш фиба или шнола, бих я прихванала леко отзад.
— Какво да имам?
— Няма значение. Изглеждам отлично.
Джоди не можеше да се нарадва на роклята. В нея изглеждаше много по-женствена, отколкото във всяка друга дреха, която бе носила досега, и не можеше да скрие изненадата си от начина, по който роклята я преобрази. Ако косата й беше достатъчно дълга, за да я събере на кок, щеше да изглежда съвсем като жените от този век.
— Ами обувки? — попита Джоди.
Беси потърси из гардероба и поклати глава.
— Не, госпожо. Госпожица Камила е взела всичките си обувки. В чекмеджето има чорапи.
— А ти нямаш ли да ми услужиш с чифт обувки?
Беси я погледна стъписана.
— Не, госпожо!
Джоди не й обърна внимание и се изправи, без да откъсва поглед от себе си.
— Маратонките ми няма да се виждат под роклята. Мисля, че можем да слизаме. Майкъл каза, че обедът ще бъде готов всеки момент.
— Обедът ли? Не, госпожо. Сега е време за вечеря — поправи я Беси и внимателно я погледна. — Обядвахме преди няколко часа.
— Да, да, исках да кажа вечерята.
— Да слизаме, госпожо.
— Но защо непрекъснато повтаряш това „госпожо“? Наричай ме просто Джоди.
— Да, госпожице Джоди.
Джоди с мъка се въздържа да не въздъхне. Явно нямате да се пребори с нея. Беси трябваше да изживее цял век свобода, за да приеме Джоди като приятелка.
Когато Джоди заслиза по стълбите, видя удивения поглед на Майкъл, който я гледаше от антрето, и реши, че нещо не е наред в тоалета й.
— Добре ли изглеждам в тази рокля? Беси я одобри.
— Роклята е чудесна.
Джоди докосна полите си.
— Какво има? Да не би да се е разкопчала?
— Не, всичко е наред — той изкачи няколко стъпала и й подаде ръка, за да я съпроводи до долу. — Тъкмо се канех да се кача, за да ти кажа, че вечерята е готова.
Джоди сложи ръката си в неговата и физическият контакт достигна до сърцето й. Той продължаваше да я гледа, без да откъсва очи от нея и когато двамата се изравниха на последното стъпало, сърцето на Джоди силно заби.
Докато я въвеждаше в трапезарията, Майкъл направи усилие да прикрие чувствата си. Преди малко тя му се бе сторила хубава, въпреки странните панталони и блузата й, но сега роклята на Камила направо я бе преобразила в истинска красавица. Наистина, че прическата отнемаше малко от чара й, но пък стройната талия и заоблените й гърди още по-съблазнително се открояваха под роклята, чийто цвят подчертаваше свежестта на лицето й.