Камила се усмихна и подхвърли на шега:
— А какво ще каже Ема, когато разбере, че имаш гостенка? Обзалагам се, че тази госпожица Фарнел е на шестдесет години и носи слухова фуния, за да чува.
— Ще загубиш облога — Майкъл прокара пръст по устните си. Наистина всичко се оказваше по-трудно, отколкото си беше мислил. И все пак трябваше да каже всичко на Камила. Нямаше как да избегне обяснението. — Госпожица Фарнел е съвсем млада. Струва ми се даже, че е на твоите години.
— Продължавай, продължавай — с усмивка каза сестра му. — Значи според теб една жена на двадесет и шест е млада, така ли? Не се учудвам, че всички дами те смятат за ненадминат кавалер.
— Моля те, Камила, дръж се сериозно. Боя се, че в случая имаме проблем.
Усмивката изчезна от лицето на Камила.
— Проблем ли? Да няма едра шарка? Болна ли е?
— Не, разбира се, нима щях да те пусна да влезеш, ако имаше подобно нещо? — той я погледна и се намръщи. — Що за идея?
— Ами какво друго бих могла да си помисля? Ти ме плашиш, Майкъл.
Той се приближи до нея и коленичи пред стола й.
— Госпожица Фарнел е много странна гостенка.
— В какъв смисъл странна?
— Искам да ми дадеш дума, че пред никого няма да повториш онова, което ще ти кажа.
Камила широко разтвори очи.
— Майкъл, да не си направил нещо лошо?
— Не, разбира се. Хайде, обещай ми, че ще мълчиш, иначе нищо няма да ти кажа.
— Обещавам. Знаеш, че държа на думата си.
— В действителност не е съвсем точно да се каже, че госпожица Фарнел е странна жена. Ще разбереш това, когато се запознаеш с нея. Снощи се върнах от Ню Орлиънс и я заварих тук. Беше голяма изненада за всички ни. Изглежда, никой не е забелязал пристигането й. Почти съм убеден, че е невъзможно някой да проникне в Уайтфрайърз, без да бъде забелязан, но въпреки всичко я заварих да спи горе, при все че никой не подозираше за присъствието й в къщата.
Майкъл съзнателно пропусна да каже на сестра си, че госпожица Фарнел си бе избрала да легне в неговото легло и че когато я намери, тя бе почти гола.
— Промъкнала се е, без да я усетят? На твое място веднага бих й заповядала да си обира крушите!
— Не, и ти не би направила такова нещо. Чувстваше се зле, дори се страхуваше, че ще припадне. После ми разказа една съвсем невероятна история — той замълча за момент, за да се убеди, че Камила цялата е в слух. — Каза ми, че идва от бъдещето.
Камила го изгледа.
— От бъдещето ли? Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Искам да кажа, че тя ще живее в Уайтфрайърз през хиляда деветстотин деветдесет и трета година.
Камила недоверчиво се изсмя.
— Глупости! Няма такава година. Искам да кажа, че още не е дошла. Боже Господи, та това е след повече от век.
— Точно така.
— Естествено, не си повярвал на тази история, нали, Майкъл? Освен ако не си започнал да вярваш в духове и феи.
— Почакай първо да я видиш. Както вече ти казах, тя е много необикновена жена.
— Къде е?
— Горе.
Майкъл отиде до вратата и извика:
— Гидиън, ако обичаш, доведи госпожица Фарнел.
Отново се върна при Камила.
— Беше облечена в най-странните дрехи, които някога съм виждал. Носеше тесни панталони, широка блуза от мек плат и бели обувки с гумени подметки. Върху яката на блузата й има етикет, на който са изписани непонятни думи.
— Ти си видял етикета от вътрешната страна на блузата й?
— Не ме гледай така недоумяващо. Самата тя ми го показа.
— Казваш, че била с панталони?
— Да, и то много тесни панталони.
— Боже Господи! — Камила седна на най-близкия стол и замислено наведе глава. — Жена с панталони! Трябва да е изглеждала доста странно.
Майкъл взе преспапието от масата и се престори, че го разглежда внимателно. „Доста странно“ съвсем не бяха думи, с които би описал Джоди. През нощта тесните й панталони се бяха явили неведнъж в съня му.
— Наистина са изключително смущаващи, но съвсем не са непривлекателни — той отбягна недоумяващия поглед на сестра си. — Тя не е като другите и аз вярвам на това, което ми разказа.
Вратата се отвори и Джоди влезе в стаята. Беше облечена в една от старите рокли на Камила, жълта, на дребни цветчета и обшита с дантела. Когато видя Камила, спря нерешително.
— Госпожице Фарнел, бих желал да ви запозная със сестра ми, Камила Галиър. Току-що й разказах за вашето неочаквано и крайно необикновено появяване.
Джоди се приближи до Камила и й протегна ръка като на мъж. Камила неловко се ръкува с нея. Джоди поглади с длани бухналите поли на роклята й.