Помисли си, че подценява Ема. Тя беше въплъщение на нежността и той дори не можеше да си я представи разгневена. Най-силните думи, които я беше чул да произнася, бяха казани в деня, когато той почти забрави да й честити рождения ден и тя го нарече загубен стар негодник. Може би и Ема, също както Камила, щеше да се отнесе добронамерено към Джоди. Майкъл поклати глава. Не, колкото и мила да бе Ема, тя все пак знаеше какво е ревност и никак нямаше да е доволна, когато научеше, че в Уайтфрайърз живее млада жена. Доводите, че му е братовчедка и че отношенията им са напълно платонически едва ли щяха да я успокоят.
— Ще можеш ли да запомниш всичко това? — попита Камила.
— Мисля, че да. Имам добра памет. Дано имам късмет да не ме питат за неща, които не зная.
— Да се надяваме. Разбира се, никой от приятелите ни не би проявил такова невъзпитание, че да те разпитва с подробности, но все пак ще питат за роднините.
— Има ли вероятност да се срещна с вашите приятели? Може би е по-добре да не излизам от къщата.
— Това неминуемо ще предизвика съмнения и слухове. Не, за да не будиш подозрение, ще трябва да идваш с нас навсякъде, където ходим. Иначе хората ще започнат да се питат коя си и каква си.
— В такъв случай ми разкажи за хората, които има вероятност да срещна.
— Преди всичко това е Ема Парланг. Сигурна съм, че Майкъл вече ти е казал за нея. Те двамата ще се оженят след няколко месеца.
— Да, той ми спомена за нея.
— Родът й е стар, колкото и нашият. Това ще бъде сватбата на века. Разбира се, ние с тях и сега сме някакви далечни роднини, но това само още повече ще заздрави брака им.
— А тя как изглежда?
Джоди се опита да произнесе тези думи с неутрален тон.
— Много е красива и мила — машинално отвърна Камила от което Джоди остана с впечатлението, че тя не харесва много бъдещата си снаха. — Организира най-хубавите партита в цялата енория. Добра ездачка е и умее чудесно да шие. Винаги, когато се разнесе мълва, че някое бедно семейство е изпаднало в беда, Ема и майка й първи го посещават с кошница храна.
— Прилича на светица — подхвърли Джоди и никак не й хареса ревността, която почувства, че се събужда у нея. — Нищо чудно, че Майкъл е избрал да свърже живота си с нея.
— Ема ми довери, че е била влюбена в него почти цяла година, преди двамата да обявят годежа си.
Джоди погледна Майкъл, който стоеше с гръб към тях. След като бе прочела дневника му, тя знаеше, че не е влюбен в Ема. Възможно бе обаче и да греши. Възможно беше тъкмо любовта му да го бе възпряла да пише в дневника за нея. Джоди знаеше, че има такива мъже, на които им е трудно да говорят за любов дори пред себе си.
Гидиън донесе поднос с кафе и го сервира в изящни малки чаши. Както винаги, кафето беше силно и гъсто. На подноса имаше захарница, но нямаше сметана. Джоди внимателно взе чашата си. Кафето не бе любимото й питие и тя можеше да го пие единствено с мляко.
— Има ли мляко?
— Да, госпожо.
Гидиън отиде да го донесе.
— Нещо нередно ли сторих? — попита Джоди, когато забеляза изненадания поглед на Камила.
— Не, не. Просто в нашия край не слагаме мляко в кафето. Нищо, това ще мине като обичай от Тенеси. Или пък можеш да поискаш „о сюкре“.
Джоди не знаеше френски език, но от живота си в Луизиана беше научила няколко думи.
— Захарна вода ли?
— Това е едно питие, което особено се харесва на дамите — поясни Майкъл.
— При вас не съществува ли?
— Не. Ние предпочитаме едно друго, което се нарича кола. Какво ли не бих дала за една диетична кока-кола — добави тя. — Студена и да си я изпия направо от кутийката.
Майкъл и Камила я изгледаха, сякаш им говореше на чужд език.
— Дано не ви се сторя неблагодарна. Ако не бяхте така добри към мен, кой знае какво можеше да ми се случи. Просто ми е тъжно за дома.
— Разбирам те — усмихна й се Майкъл. — Ако аз бях попаднал в твоя свят така внезапно, едва ли щях да се държа така добре, както теб. Сигурно си изживяла истински шок.
— Изобщо не можеш да си го представиш.
— Би ли ни разказала нещо за твоя свят?
Камила отпиваше от кафето си, докато Гидиън се върна с малка каничка сметана и отново излезе от стаята.
Джоди щедро си наля сметана в кафето, добави захар и го разбърка.
— Не знам откъде да започна. Например имаме телевизия. Това е кутия със стъкло отпред, наречено екран, върху което излизат подвижни образи. Гледаме филми и комикси… — тя видя озадачените им физиономии и млъкна нерешително. — Филмите представляват разкази, само че вместо да ги слушаш, ги гледаш как се разиграват. Комиксите са много по-кратки и обикновено са смешни.