Отново погледна снимката. „Що за човек е бил този Майкъл Девъро — помисли си тя. — Дали наистина е бил така представителен, както изглежда на снимката?“
Колкото повече се задълбочаваше в книгата, толкова повече сведения откриваше за Майкъл. Очевидно колоритна личност, този човек явно беше един от най-значителните владетели на имението. Имаше описание на това, как бе освободил робите си и можеше да се предположи, че е участвал в нелегалния канал, помогнал на много роби да намерят пътя към свободата. Проявил се бе като изкусен архитект и бе проектирал домовете на доста свои приятели, както и няколко магазина в Джоакуин. Беше първият, изпробвал нови методи за отглеждане на памук и за преработването на захарната тръстика в сироп и захар, но за личния му живот не можеше да се научи почти нищо.
Очевидно бе имал семейство, тъй като летописецът също се казваше Девъро, а Майкъл нямаше братя. Разбира се, авторът на тези редове можеше да е и някой негов племенник. Джоди отново се вгледа в снимката. Този мъж бе прекалено красив, за да не е бил обект на внимание от страна на дамите. Но защо ли никъде не се споменаваше за жена му?
Когато завърши проучването си, тя фотокопира страниците, в които се описваше интериорът на Уайтфрайърз, и без да се замисля, откопира и снимката на Майкъл. Преди да се прибере вкъщи, се отби в читалнята на библиотеката, за да потърси допълнителни сведения за Майкъл, но откри само няколко документа за освобождаването на робите и два-три акта за закупуване на земя. Никъде не намери свидетелство за това дали е бил женен; липсваха сведения за раждането и смъртта на Майкъл.
През следващите няколко дни Джоди имаше доста работа в Уайтфрайърз, докато открие първоначалните цветове на стаите. Часове наред много внимателно отлепяше тапетите пласт след пласт и щом стигнеше до първоначалния тапет, грижливо прерисуваше шарките му и си записваше цветовете в бележника. За да проучи състава на боите, полагани през всичките тези изминали години, тя взе парче шкурка и започна да зачиства в кръг боядисаните врати, корнизите над камините и перилата. Зачистените участъци не само че разкриваха цветовете, но и показваха последователността, с която бяха полагани боите. Джоди внимателно си отбелязваше вида на първоначалната обработка на дървото, което в някои случаи бе третирано с прозрачен безир или лак, така че едно по-неопитно око спокойно можеше и да не забележи.
Оказа се, че някога стените бяха боядисвани в разкошни цветове. В един пласт между тъмните и мрачни тонове на по-ранните дни и голите, скучни бели и кремави цветове на по-ново време, Джоди откри, че стените са греели с великолепни оттенъци на синия цвят — онова неповторимо синьо, което може да се види върху яйцето на червеношийка, на слънчевото и светложълтото, на розовото, напомнящо за игликата. Последният цвят издаваше женско присъствие, но Джоди си спомни, че освен Майкъл, през къщата бяха преминали доста други поколения и по пластовете тя не можеше да определи точно кога бяха нанесени различните цветове. Можеше да се предположи, че светлите, радостни тонове са били поръчани от неговата майка или пък може би от дъщеря му, ако се приемеше, че той е създал семейство. Необяснимо защо обаче Джоди беше уверена, че Майкъл бе живял в този дом точно когато стените му са били боядисани в най-красивите цветове.
Библиотеката представляваше най-голямото предизвикателство на тази къща. Много от полиците й бяха изпълнени с овехтели книги, купчини разписки и други документи от тридесетте години на двадесетия век. Джоди реши да остави това помещение за края, тъй като то неминуемо щеше да й отнеме повече време от останалите. Знаеше много добре, че не бива да изхвърля книгите и документите, съхранявани там, преди да ги е проучила внимателно, защото в тях можеше да открие ценна информация за къщата и нейните обитатели.
Реши през съботата да разчисти полиците, затова в същия ден облече джинси и една престилка, влезе в библиотеката и започна да оглежда пълния безпорядък. В голямата си част книгите бяха стари учебници по алгебра и геометрия, но се срещаха и ръководства по фермерство, секретарство, както и полезни съвети за домакинята. Никоя от тези книги не представляваше интерес, нито пък, доколкото й беше известно, имаха някаква колекционерска стойност, но въпреки това, тя ги подреди на купчини според годината на издаването и в зависимост от това, дали възнамеряваше да ги върне на лавиците, или да ги подари на градската библиотека. Джоди винаги беше обожавала книгите и не допускаше мисълта, че би могла да ги изхвърли.