— В тази кутия хора ли има? Или е нещо като куклена сцена?
Камила направи усилие да проумее въпроса.
— Не, само техните образи. Те достигат по електронен път в кутията и когато апаратът е включен, гледаш филма, който в момента се излъчва в ефира.
— В ефира?
Майкъл беше не по-малко объркан от сестра си.
— Нали ви казах, че просто не мога да опиша разликата между вашето и моето време.
Продължиха мълчаливо да пият кафето си. Макар и със сметана, то се стори на Джоди твърде силно и горчиво. Камила и Майкъл го пиеха, сякаш бе вода. Джоди се упрекна, че прекалено се бе разприказвала. Как й бе минало през ума, че може да опише телевизор? Та те още не знаеха какво е електричество, или поне не знаеха нищо за обикновената му употреба в домакинството. Каза си, че наистина е извадила голям късмет, щом не я бяха взели за ненормална и не я бяха заключили някъде. Тръпки я побиха, когато си спомни, че през тази епоха се отнасяха твърде жестоко към лудите и че страхът от вещици все още не бе съвсем забравен. Имаше късмет, че бе попаднала на домакин с толкова широки разбирания. Когато изпиха кафето, Камила стана.
— Аз трябва да си тръгвам. Казах на децата, че ще се отбия тук съвсем за малко. Иначе щяха да искат и те да дойдат с мен — обърна се към Джоди. — Мари Силест има магарешка кашлица и аз гледам да не излиза много и да си почива.
— Много съжалявам — отвърна Джоди. — Надявам се скоро да се оправи.
Джоди си спомни за имунизациите, които се правеха на децата от нейното време, надявайки се, че и нейните продължават да действат.
— Случва се почти при всички деца — философски обобщи Камила. — Нищо не може да се направи. Брат й също я преболедува. Добре поне, че тя я понася по-леко от него.
— Поздрави ги от мен — каза Майкъл. — И кажи на Арманд, че не съм забравил обещанието си да му намеря подходящо пони. Утре ще огледам едно, което, струва ми се, е идеално за него.
— Ще му кажа — отвърна Камила и се обърна към Джоди. — Радвам се, че се запознахме. Ще направим всичко, за да бъде гостуването ви възможно по-приятно.
— Благодаря ви — каза Джоди. Направи й впечатление, че макар и да живееше в града, Камила считаше Уайтфрайърз за свой дом. — Надявам се, че често ще се виждаме — Камила й харесваше и тя почувства, че вече изпитва приятелски чувства към нея. — Очаквам с нетърпение да се запозная със сестра ви.
Майкъл и Камила се спогледаха.
— Няма да намериш много прилика между Камила и Клодия — каза Майкъл.
Джоди се зачуди какво ли означава това, но нито той, нито сестра му не й дадоха повече обяснения. В крайна сметка тя реши да бъде по-внимателна при запознанството си с Клодия.
Когато Камила си отиде, Майкъл каза:
— Радвам се, че си допаднахте с Камила. Тя често идва тук с мъжа си и децата, така че трябваше да й кажа истината за теб. Децата са още малки и няма да задават излишни въпроси. Ще те приемат просто като братовчедка. Струва ми се, че съпругът й, Рийд, също ще научи истината, тъй като тя няма тайни от него.
— Ами Клодия? Имам чувството, че никак не ти се ще да се запозная с нея.
— Така е. Клодия е труден човек.
Джоди кимна. Странно нещо. Спомни си, че „труден“ беше думата, с която Майкъл бе нарекъл и вуду жената от бараките и нейната употреба по адрес на Клодия й прозвуча зловещо.
Реши да промени темата и каза.
— Ще ме разведеш ли из Уайтфрайърз? Тъкмо ако… искам да кажа… когато се върна, ще мога да го възстановя както трябва.
— Ще бъде удоволствие за мен — той направи широк жест с ръка. — Това, разбира се, е задният салон. Вероятно и в твоето време се използва за същото, както и сега — тук стават неофициалните събирания с фамилията и с близките приятели.
Джоди се усмихна.
Той отвори вратата и я покани да излезе в коридора.
— Веднага ще ти направи впечатление колко широк е този коридор. Убеден съм, че ако си живяла в Уайтфрайърз през лятото, си оценила течението, което става в него.
— Бях там миналото лято — отвърна тя, но не му каза, че след сто години в къщата щеше да има климатична инсталация — и усетих, че вътре винаги полъхва вятър.
— През зимата не е така приятно, но ако се затворят двете му врати, течението изчезва. В Уайтфрайърз във всяка стая има камина, което не може да се види в почти никоя друга къща. Доколкото зная това е така, защото прабаба ми е била много зиморничава. Уайтфрайърз е построен скоро след като прадядо ми се оженил за нея.