Седма глава
— Изобщо не ми е тук мястото — за седми път прошепна Джоди.
— Усмихни се и престани да се безпокоиш — Майкъл я прихвана за лакътя, за да й помогне по стъпалата към входа на имението Оъкс. — Ако бях дошъл без теб и научеха, че си отседнала в Уайтфрайърз, щеше да стане скандал.
— Все още не е изключено и това да стане. Виж как всички ме зяпат.
Джоди крадешком огледа непознатите, които седяха на широката веранда, влизаха и излизаха през отворената Входна врата.
— Виждам ги — отвърна Майкъл, който добре усещаше интереса и основанията им да я гледат така. Въпреки странната си прическа, Джоди беше красива, а освен това и непозната жена. — В Джоакуин рядко се появяват непознати и затова всички се опитват да отгатнат коя би могла да бъдеш.
Майкъл правеше усилие да се усмихва безгрижно. Беше сигурен, че Джоди дори не подозира колко важна можеше да бъде тази среща. Ако се изпуснеше да спомене нещо, което още не се бе случило, или пък Ема не повярваше, че му е братовчедка, можеше да си създаде куп неприятности.
Заведе я при един хубав млад мъж, който се бе облегнал на перилата до антрето, и пиеше някакъв местен специалитет от сироп от захарна тръстика с добавка от уиски.
— Госпожице Джоди, бих желал да ви запозная с моя приятел Уилиям Бро. Уил, запознай се с госпожица Джоди Фарнел. Тя е наша братовчедка от Тенеси. Дойде да ни по-гостува.
— Много ми е приятно да се запозная с вас, госпожо — каза Уил с мек южняшки акцент. — Не си спомням да съм се запознавал с някой от братовчедите на Майкъл.
— Тя е дъщеря на Луи Фарнел — каза Майкъл, като произнесе името на френски. — Струва ми се, че не го познаваш.
Уил пое ръката й и се наведе, за да я целуне.
— Вие сте прекрасно украшение на цялата фамилия, госпожице Фарнел.
— Благодаря ви. Моля ви, наричайте ме Джоди.
Тя се усмихна на Уил така, че Майкъл усети пристъп на ревност.
— Ще се постарая, госпожице Джоди. Какво необичайно име. Умалително ли е?
— Не, предполагам, че просто е харесало на родителите ми.
Погледна Майкъл, за да разбере как се справя.
Той й се усмихна окуражително. Дали не бе сгрешил, че я запозна с Уил? За него се говореше, че си пада малко Дон Жуан. Все пак той беше най-добрият му приятел и трудно можеше да не ги запознае, докато Джоди бе в Уайтфрайърз.
— Дълго ли ще останете в града? — попита я Уил.
— Още не зная — отвърна Джоди. — Зависи от много неща.
Уил я удостои с лъчезарна усмивка и й намигна, както правеше в случаите, когато иска да завърти главата на някоя жена.
— Надявам се да не си тръгвате скоро. Бих искал да ви опозная по-отблизо.
Джоди отвърна на усмивката му и каза: „Аз също“, при което Майкъл си помисли, че тя проявява повече сърдечност, отколкото е необходимо.
Хвана я за лакътя и каза:
— Искам да те запозная и с другите си приятели — когато се отдалечиха, той допълни: — Надявам се, че не ще допуснеш Уил да ти завърти главата. Оставил е куп разбити сърца оттук до Ню Орлиънс.
— Напълно ми е ясно как го е сторил.
Майкъл я изгледа настойчиво, но Джоди се направи, че изучава обстановката. Той си спомни, че е сгоден и че не бива да изпитва ревност спрямо нея.
Тъкмо бяха стигнали до входната врата, когато на прага се появи Ема. Видя Джоди и се смути.
— Здравей, Майкъл — каза тя с нежен глас.
— Ема! С нетърпение очаквах да те видя. Бих искал да те запозная с братовчедка си от Тенеси, госпожица Джоди Фарнел.
— Фарнел ли? — учуди се Ема и наклони глава настрана.
— Не си спомням да е имало хора с такова име във фамилията ни.
Майкъл по-скоро усети, отколкото чу как простена Джоди. Нямаше съмнение, че Ема, която му се падаше далечна братовчедка, познаваше роднините си не по-зле от него.
— Разбира се, че ги познаваш. Братовчедка ни Хелън се омъжи за господин Луи Фарнел. Всъщност той й е втори съпруг.
— Никога не съм познавала добре тази част от фамилията ни. Добре дошла в Оъкс, Джоди — Ема погледна косата.
— Имаш необичайна фризура.
Гласът й беше от меден по-меден.
— В момента е на мода в Тенеси — каза Джоди с пълно самообладание. — Нарича се „Паж“.
— О, Божичко! Никога не бих могла да нося мъжка прическа — от устата на Ема се разнесе звънлив, ала студен смях. — Значи се нарича „Паж“. Господи!
Майкъл си помисли, че Джоди доста добре се справя, но забеляза, че очите й леко се присвиха.
— Камила и Рийд няма да дойдат. Изпратиха човек да ми се извини от тяхно име и да ми каже, че Мари Силест е получила нов пристъп на магарешката кашлица и не могат да я оставят сама.
Ема го погледна безизразно, сякаш се опитваше да си обясни как е възможно едно болно дете да обърка плановете на родителите си. На моменти Майкъл намираше празноглавието й за трогателно.