Настя мислено се понамръщи, все още не беше свикнала с маниера на новия началник да говори на всички на „ти“. Едно беше Гордеев, който се обръщаше на „ти“ към подчинените си, и съвсем друго — Афоня. Впрочем защо да беше друго? Тя нямаше логично обяснение. Защо Гордеев да може, а Афоня — не?
— Просто ти не го обичаш — засмя се Коротков в отговор на нейното, изразено за пореден път, недоумение. — Затова всичко, което той прави или казва, ти изглежда неправилно. Слушай, останаха ли ти пирожки?
Настя мълчаливо извади от чантата си плика с пирожките и го сложи на бюрото.
— Яж, слънце мое незалязващо, защото аз вече не мога да ги гледам. И все пак мен просто нещо ме сърби да критикувам Афоня.
— Ами давай де, давай — окуражи я Юра и напъха една разпадаща се пирожка цяла в устата си. — А аз ще те послушам.
— Ето, защо например ми нареди да пратя запитване до Регионалното управление за борба с организираната престъпност? Да не би да смята, че всички на земята са пълни идиоти? Ти още вчера ми каза, че има информация за връзка на убития със соколническата групировка, тоест момчетата от територията най-напред са се поинтересували от този въпрос. А Афоня смята, че само тук, на „Петровка“, има хора, които разбират от разкриване на престъпления. Не мога да понасям този високомерен снобизъм!
— Приятелко, хем си права, хем не си. Това, което ти казах вчера, беше неофициална и непроверена информация, която изобщо не съм получил от РУБОП. Но от друга страна, оперативните работници, които бяха на местопрестъплението, обсъждаха този въпрос и наистина смятаха да отправят запитване. Може дори вече да са получили отговор. Така че не се тръшкай преждевременно, сега ще звъннем на момчетата в Соколники и ще научим всичко. Ако се окаже, че това е било банално разчистване на сметки, можеш да си отдъхнеш.
— Добре, ами жената на сценариста? Ти ми каза, че изчезнала.
— Е, и какво? — Коротков сви рамене и посегна за поредната пирожка. — Изчезнала, значи изчезнала. Може да е била свидетел, да е видяла кой и защо е убил шофьора, така че да са я взели от мястото на убийството, та после да решат как да постъпят с нея. И това не влияе на версията за разчистване на сметки. Нали чу какво каза Афоня? Ти се включваш само в случай че това не е било разчистване на сметки. А ако се окаже, че соколническата група е изяснявала вътрешните си отношения или отношенията си с друга група, да разнищват това от териториалното управление.
Думите на Коротков прозвучаха за Настя като утеха, но доста слаба утеха. В убийството на шофьора Теймураз Инджия тя не виждаше нищо интересно за себе си. Виж, ако ставаше дума за маниак, самото съществуване на когото във всеки един момент създаваше заплаха за живота на нова жертва — друг въпрос. Тогава би трябвало да напрегне всичките си сили, физически и умствени, за да спаси хората, които още могат да бъдат спасени. А така… „Какво ми става? — уплашено се разкритикува Настя. — По-рано никога не разсъждавах така. По-рано всяко убийство за мен беше престъпление, което просто трябва да се разкрие. На всяка цена. С всякакви усилия. Нима толкова съм закоравяла, че съм започнала да гледам на труповете на хора като на сухи факти, които нямат ни най-малко отношение лично към мен? Или проблемът е в Афоня? Не ми харесва новият началник, затова съм охладняла към работата си. Чисто женски подход. По-рано това май не ми беше присъщо. Дали не остарявам? Убили са човек, а аз си мисля само как да се отърва от задачките по разкриването на престъплението“.
— Юра, може би ми е време да си вървя? — внезапно попита тя.
— Къде да си вървиш? — Коротков машинално си погледна часовника и Настя разбра, че той е приел въпроса й буквално: че тя има определена делова среща, за която не би искала да закъснее.
— Изобщо. От отдела — неуверено поясни тя. — Без Житената питка нямам какво да правя тук. Моята аналитична работа сега не е необходима никому, а с всичко останало се справям трудно.
— Не си измисляй глупости — строго каза Юра. — Теб те бива за всичко, вършиш всичко прекрасно. През последните пет години с теб редовно се караме на тази тема. Щеше да е по-добре също толкова често да ми правеше пирожки, вместо да ми сервираш тези шантави идеи. Щеше да има повече полза.
— Юра, аз…
— Не искам нищо да слушам — рязко я пресече Коротков. После вдигна към Настя пълни с тъга очи. — Ася, моля те. Моля. Колка Селуянов напусна. Игор Лесников напусна. Доценко се ожени и също споменава за местене някъде, където ще му плащат по-добре, сега трябва да издържа семейство — там, доколкото чух, вече се очаквало бебче. Отделът е пълен с младоци, ние с теб сме единствените, които сме работили тук повече от десет години. А и младоците са такива, че не може да се разчита на тях — и те току поглеждат настрани. Напоследък при нас нито един оперативен работник не се е задържал повече от година и половина, тъкмо е започнал да разбира от работата — и бяга. Идва някой новак, когото ние започваме да учим, а после и той си тръгва. И така до безкрай. Ася, моля ти се. Искаш ли да ти падна на колене?