Ето, в сводката от 9 юни се мярна името „Инджия“ и Настя машинално реагира на неруското име, постави чавка на полето. Че какво? По формални признаци пасва напълно, потърпевшият е грузинец, престъплението не е разкрито, така че тя няма право да го изхвърля от списъка с фактите, подлежащи на проверка. Добре би било, напук на Афоня, да се установи, че именно Теймураз Инджия е бил убит в резултат на междунационални боричкания! И нито Ганелин, нито неговите колеги по бизнес, нито телевизионерите, нито политикът Фетисов и неговото приятелче Богорад, по прякор Богомолеца, имат някакво отношение към това. Би се получило просто страхотно! Афоня със своите конюнктурни пориви да си гледа работата!
Интересно, дали наистина е можело да се получи така? Настя се опита да си представи убийството на междунационална почва. Как може да изглежда то? Въображението й нарисува една битова картинка: мургав човек с голям нос продава на пазара красиви плодове, до него спира купувач, пита за цената, опитва да се пазари, между тях избухва спор, купувачът вади пистолет и стреля по несговорчивия продавач с думите: „Мразя ви всички, чернилки такива! Надойдохте тука! Напълнихте цяла Русия! Пиете кръвта на руснаците, оскубвате им последните пари!“. Може, може да е станало така. Но през деня и пред очите на десетки хора. Друг вариант: в Москва живее заможен (за да не кажем: богат) кавказец, купил си е разкошен апартамент, в гаража до сградата е наредил две-три коли, коя от коя по-скъпи. И в същата сграда живее осиромашал заради перестройката славянин, докаран до отчаяние от постоянното нарастване на цените на всичко, измамен от родната си държава и изгубил своите спестявания. Омразата му към съседа расте, трупа се и в края на краищата изригва… Напълно е възможно — късно вечерта, и напълно е възможно — край входа на сградата, в която живеят и двамата. Но в такъв случай убиецът не може да бъде член на групировката на Валера Липецки. Хората на Липецки живеят добре и не биха мразили богатия кавказец. Животът, между другото, показва, че членовете на престъпни групировки най-често са хора благодушни и чувството на класова омраза им е чуждо. Какво ли трябва да се е случило между Тимур Инджия и редовата мутра Антон Плешаков (а именно така се е казвал човекът, застрелян в собствената си кола пред входа на дома, в който е живял), та горепосоченият Антон изведнъж да избухне от неукротима злоба по адрес на веселия грузинец? Завист? Няма кой знае за какво да завижда: Плешаков, ако се съди по колата и апартамента му, е имал много повече пари от Тимур. Освен това Тимур е роден в Москва, в Грузия не е живял никога, само е ходил като дете, на гости на баби и дядовци, а и тези пътувания са престанали заради войната. Руски е говорел почти без акцент и изобщо грузински са били само външността му, името и посочената в паспорта националност, във всичко останало той е бил типичен средностатистически московчанин.
Но най-важното дори не е това. Служителите на криминалната милиция не са включили името на Антон Плешаков в списъка с контактите на убития шофьор. В дългия списък това име липсваше. Защо така, познанството на Тимур с Плешаков тайна ли е останало за всички околни? И това е възможно, ако например отношенията им са се градили около нещо не твърде предразполагащо към огласяване. Но тогава не може да става дума за междунационална вражда. Ако Плешаков е влязъл в такива законспирирани отношения с Тимур и е въртял с него някакви секретни далавери, той от самото начало е знаел за националната принадлежност на своя партньор — и как така изведнъж безпричинно си е спомнил за глобалната си неприязън към кавказците? Ако тази негова неприязън наистина е глобална, той от самото начало не би трябвало да си има работа с Тимур — и толкоз.
Да погледнем от друга страна. Антон наистина не е можел да понася кавказците. И наистина не се е познавал с Тимур. Плешаков е извършил убийството не поради лична неприязън, а просто така, от хулигански подбуди. Видял е красив млад грузинец, разхождащ се късно вечер из парка — и при това прегръщащ красиво руско момиче, и го е убил. Възможно ли е? Като нищо! Но къде да денем при това положение отвличането на Яна? И как да оценяваме показанията на самата Яна, че от храстите са ги повикали по имена? Не, междунационалната вражда по никакъв начин не може да се свърже с това дело. Обаче жалко… Би могло да се получи красиво. И най-важното — Афоня щеше да се ядоса.
Какво пък, ще продължим да работим. Първо трябва да се обадим до всички окръжни управления, на чиито територии са били извършени убийства на „лица от кавказка националност“, и да разберем кои от тях са разкрити и кои — още не. После да преценим доколко може лицето Антон Плешаков от групировката на Валера Липецки да се свърже с всички неразкрити. Настя извади от бюрото си телефонния указател, намери номера на телефона на заместник–началника на управлението на Западния окръг, посегна към телефонната слушалка, но пръстите й сякаш сами започнаха да натискат съвсем други бутони. Търсеше приятеля си от Регионалното управление за борба с организираната престъпност и корупцията.